Празникът 24 май

Честит празник на всички ви! /макар и с малко закъснение/.
Искам да споделя с вас това стихотворение на Огнян Герджиков.

ЕЗИК СВЕЩЕН НА МОИТЕ ДЕДИ
Аз, Буки и Веди, Глаголи и още ...
Азбуката наша пропита със мощ е.
На всички славяни оръжие славно,
във време книжовно,
във време не давно.

Но вече това зазвуча старомодно.
Английското слово е времето модно.
Вратите ни само с OPEN отварят
и сетне логично, със CLOSE ги затварят.

Предлагат ти SHOPPING ,
предлагат ти COFFEE.
Причакват POTATOS наместо картофи.
И стаите ROOMS са и FOODS е храната -
така обучаваме вече децата.

В Pro Market - French Toast и Chicken и други ...
Защо тоз английски е с тези заслуги?
И Change за валутата, няма обмяна.
От нашата азбука какво ни остана?

No jumping в басейна - не трябва да скачаш.
И вече усещаш как леко откачаш.
Не можеш да срещнеш върви разпродажба,
а SALE - на английски поредната дажба.

Обръща се Вазов във гроба си клети,
и гневно процежда "Бъдете проклети!
Бъдете проклети,предатели недни -
с духовно наследство, а станахте бедни!"

 

Eх, Бамзе, горчива истина, много е тъжно! Дори не мога да проумея, защо новото поколение завършило средно образование, комуникира като изписва българските думи на латиница..!.?...

 

Да, тъжно е ... и жалко.
И себе си понякога хващам, че когато мисля за компютри, автоматично минавам на английски език. Чак ме хваща срам !!!
Затова все си превеждам компютърните термини на български език и се поправям, ако ги казвам на английски.

Не е лесна борбата за собствената ти идентичност.

В час по история в 11 клас спорехме дали е добре, че я има кирилицата. Или по-добре щяхме да сме, ако я нямаше и пишехме директно на латиница. Разделихме се на два отбора. Спорът беше лют. В крайна сметка се убедихме, че ще ни е много по-трудно с латиницата като правопис. А и защо да си нямаш нещо / азбука, език и култура/, което да си ти е твое, а не общо. Нека светът да учи български език.