Честит 3 март!

Честит 3 март на всички българи!​

 

ЧЕСТИТ 3-ти МАРТ НА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ !!!

Където и да сте, не забравяйте БЪЛГАРИЯ !!!

 

Честит празник,българи!
Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
На вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!

 

ТРЕТИ МАРТ
Трети март, трети март
чакан празник ,свята дата
Трети март, трети март
ден рожден на свободата.
Трети март ,трети март
в мир народът ни добрува
Трети март, трети март
ДНЕС БЪЛГАРИЯ ПРАЗНУВА!!!
ЧЕСТИТ 3-ТИ МАРТ!!!

 

Честит 3-ти март!



Красива е нашата Родина
и славна история има!
Вий горди и силни бъдете,
на героите венци поднесете!

 

Сутринта на 3 март (19 февруари стар стил) 1878 година над древната българска земя повя южен вятър. Стопли измръзналата и гръд и разлюля вековните гори, пробудили се от зимен сън. Посрещна го с отворени обятия клетата ни родина, този вятър бе изпратен от Бога да пресуши сълзите на българите. Но този вятър таеше още нещо в себе си, нещо непознато от 500 години за измъчените ни сънародници. Този вятър носеше в себе си семената на надеждата и бързо покълна тази надежда в святата и грешна родина на българите. Защото мъката бе нейният хляб, а кръвта и сълзите нейното горчиво вино.
Подготвена бе тази земя да поеме в утробата си семето на надеждата, българите я бяха напоили добре с кръвта си, защото този древен народ бил орисан да не получи нищо даром. И никога и не получил. С кръвта си пробудил Европа за зверствата на турското племе, нищо друго не му било останало. И заслужил свободата си, заслужил я така щото и постлал пътека от костите на синовете си.
Тези синове лежат в неспокойните недра на земите български и душите им бдят за това красиво цвете - надеждата. А то расте и се разхубавява, пиейки от горчивата им кръв.
Тези войници загинаха и бяха наречени герои, но те бяха герои не защото са войници … а защото са българи. А да си българин означава да обичаш, много да обичаш родината си. Повече и от собствения си живот. Единствено святата и истинска любов не може да бъде изкоренена от човешкото сърце, тя умира заедно с него.
На този ден ние се покланяме пред тези хора, коленичим на гробовете им и сърцата ни се свиват, при мисълта за тази тъй чиста и безкористна саможертва. И ще го правим до края на живота си, както един ден ще коленичат и децата ни.
На този ден, няколко години след освобождението на родината ни, старият учител Тодор Благоев се изправи пред събралото се множество и свали шапката си. Мътни бяха очите на стареца, но бистри бяха сълзите му.
Вятърът разлюля храстите в селското гробище и хората се загърнаха плътно в палтата си, но макар студен да бе този ден, никой от селото не липсваше.
- Синове и дъщери мои, наричам ви тъй защото съм по-възрастен от всички вас. На този ден се събираме да почетем близките си, няма по-тежко от това един баща тук да почита синовете си. Двадесет и три млади живота изгасиха душманите, Бог да се смили над душите на падналите, дано ги дари с вечен покой. Всеки един от нас ги изпрати с благословия, макар да знаехме че малцина ще се върнат. И до ден днешен вярвам, че това беше правилното решение. Вярвам го, макар че трима от тези храбри български войници да бяха мои синове. Угасна в онези дни бащиното сърце, но съм сигурен че и днес да бъда изправен пред този избор, отново щях тъй да постъпя. Така ни е писано на българите, с пот да изкарваме хляба си, с кръв да браним земята си, с костите на децата си да изградим моста към бъдещето на България. Горди са майките на тези мъже, тези който изпратиха на гибел плът от плътта си и кръв от кръвта си. Тези, които избраха цял живот да живеят с мъката, та да може един ден българските деца да не познаят това чувство. Покланям се пред вас истински българи, български майки, бащи, синове и дъщери. От вашата кръв пи българската надежда и разцъфтя, там дето всяка надежда бе забравена.
Дядо Тодор Благоев взе един голям венец и тръгна към един малък и скромен паметник, на който бяха изписани 23 имена. Под тези имена имаше още едно изречение „Синове на България!”. Простичко и силно, като истинската любов към родината.
Старецът падна на колене във влажната пръст и постави венеца върху паметника. Всички хора мълчаливо го последваха и наведоха чела пред паметта на кръвта си.
- Коленича пред вас, синове мои! Родихте се във време без избор, но дарихте с избор бъдещите деца на родината си. На другите надежда дадохте, но за себе си надежда не оставихте. Господ избра за вас тежък път, път от който връщане няма. Но вие с достойнство извървяхте този път, горди Синове на България! Бог да благослови душите Ви. Амин!
Събралите се хора си тръгнаха, те знаеха че дядо Тодор ще остане още малко на гробовете на синовете си. Никой не промълви и дума, така протичаха тези събирания. Отдавна бяха пресъхнали сълзите български, бе останала само мъката. Тази мъка която се запива в сърцето и остава там завинаги. Хората се научават да живеят с нея и трудно продължават напред.
Остана и още една възрастна баба, неговата жена Василка, тя се приближи и прегърна дядото. Той се обърна и се огледа в тези чисти български очи. Те бяха като бистър кладенец, но там на дъното се бе утаила мъката. Прегърна съпругата си и я целуна по челото, слънцето се показа иззад облаците и освети тази сцена. Толкова красива бе тя.
Отправиха се към студените легла на синовете си. Наведоха се и оставиха цветя, дядо Тодор не издържа на тази гледка и чистите му сълзи покапаха по студения камък.
- Здравейте, Асене, Петре … Иване! Здравейте, деца! Както всяка година сме ви приготвили скромни подаръци, защото с майка ви не можем да приемем че наистина ви няма. Това би бил нашия път към лудостта, но вярата че ви има там някъде продължава да ни крепи и ще ни крепи до края на живота ни. Знаем колко обичахте да свирите, когато водехте стадата на паша. Купихме ви три малки кавала, надяваме се да ви харесат. Понякога ви сънувам как се надсвирвате по хълмовете над селото и тогава … тогава не искам са се събуждам. До скоро, деца мои!
Двамата възрастни българи се изправиха и поеха бавно по пътя към селото. Скоро превалиха хълма и наближиха първите къщи, но внезапно се изви силен вятър и от към гробището се понесе тъжна мелодия. Скоро към първият кавал се присъединиха други два, Дядо Тодор падна на колене в тревата и гърдите му се разтърсиха.
Но баба Василка го подхвана и го изправи, продължиха напред и не се обърнаха.
В онези времена на разруха така се крепяха българите.


Честит 3-ти март!

 

ЧЕСТИТ 3-ти МАРТ НА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ !!!​

 

Спокойно спете паднали в борбата,
спокойно спете, храбри синове,
родена от кръвта ви Свободата
ще свети над бразди и върхове.

И с нейната зора ще се разгаря
легендата за вашия живот,
дордето има на света България,
дордето има български народ.
ЧЕСТИТ ТРЕТИ МАРТ !!!

 

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ!

ТРЕТИ МАРТ
ПОРЕДНА ДАТА В КАЛЕНДАРА?
НЕ! ВСЪЩНОСТ ПОЧВА СЕ ОТ НЕЯ.
СЛЕД ПЕТВЕКОВНИТЕ ШАМАРИ
ТРИБАГРЕНИКЪТ ГОРД СЕ ВЕЕ.
И ВЪПРЕКИ ЧЕ ПО БАЛКАНА,
КРЪВТА ГЕРОЙСКА ОЩЕ ЛЕПНЕ,
БОЛИ ОТ ЗЕЙНАЛАТА РАНА,
БЕЗЧИНСТВА И СЪЛЗИ ОТЕКВАТ.
РОДИНО МОЯ, СЛЕД КЛАНЕТА
И ГАВРАТА ИМ С ТВОЙТА ЧЕСТ,
ТИ ПАЗИШ МЯСТО ПОД НЕБЕТО
И ОТСТОЯВАШ ГО ДО ДНЕС.
СНАГАТА СИ С БЕЗБРОЙ МОГИЛИ
НА ПАДНАЛИТЕ ТИ ПОКРИ,
АЛА НАМИРАШ ОЩЕ СИЛИ,
ГЛАВА ПРЕД НОЖА НЕ СКЛОНИ.
И НЕКА ТАЗИ ДАТА СПОМНЯ,
И НИКОГА ДА НЕ ПОВТАРЯ
БЕЛЕЗИТЕ ПЕТВЕКОВНИ,
НА ОЦЕЛЯЛАТА БЪЛГАРИЯ!
Валентин Йорданов
​