Нека да пишем и говорим грамотно

Двойка от теб си е комплимент, а за пет ще трябва да почерпя...

 

Ами на мен не ми звучи съвсем така. Тук, в тази игра, се използва тази дума.
Куестовете в читалището.

 

Ми докато се чудите куести, куестове, куеста, е правилно, просто ползвайте думата ЕВЕНТИ. Същата шльокавица, ама поне няма толкова разновидности . Пък според мен най добре да ползваме думата-задачи, разбираемо,що годе българска дума, има само единствено и множествено число.

 

Quest и event имат съвсем различно значение, не са взаимозаменими според мен.

 

Дали? Я обясни на лаик като мен?

 

Ако ти се струват еднакви, менкай си ги... но не ми изглеждаш чак такъв лаик, честно

 

Какво имаш предвид?

 

Мисълта ми беше, че и двете думи хич не са за нас. Българския език е толкова богат, та понякога за една английска дума ние имаме минимум 5-6 аналогови. Та що да не си ползваме българските думи?

 

Напълно съм съгласен и те подкрепям!

 

Абе ти си от моята партия, ама понякога влизаме в конфликт, ей тъй за спорта

 

Извинявам се, нищо лично нямам Просто си бъбрим...

 

Моето обяснение - изпълняваме куест по време на някой евент.
Перифразирано на български - по време на някакво събитие изпълняваме някакви си задачи.

 

Точно. Може да си ползваме думите "събитие","задачи"

 

Виж, драги, ти също беше tête à tête с рибата, а то...Така, че не винаги можеш да бъдеш сигурен кой стои насреща
ПП: Винаги съм свързвала евента с временно събитие, а куеста - с постоянните задачи в читалището

 

Абе то един български език вадим-да ти падне шапкатаИ аз кът немам кво да правя се хващам за правописа.Аз знам че незнам кой седи насреща ми -ама си дрънкам без да обиждам.И вие също незнаете-кой е зад ника герги.Ай сега аз отивам да празнувам.Хубав уикенд на всички пожелавам.

 

На мен ми е любопитно какви са тея журналисти, които не знам как са влезли студенти журналистика. Когато аз кандидатствах, понеже имах и педагогика в избраните специалности минах на един устен изпит по правоговор. Чудя се не минават ли на подобни и пишман журналистите?
Колко им се присмиваха Господарите на подобни, когато предаването бе по-развлекателно и по-малко социално. Не могат да четат, не могат 2 думи на кръст да кажат, ама завършили за журналисти и даже се изтъпанчили за водещи.

 

Присмял се хърбел на щърбел.

 

Че защо не? Чуждите грешки са винаги в пъти по-смешни от личните. А и за личните може да се намерят хиляди оправдания.

 

Американските тайни служби решили да изпратят шпионин във НВУ "Велико Търново".След 3 дена шпионина бил хванат и екстрадиран обратно в Америка.Шпионина дал следното обяснение: -В лекциите всички спят-само аз пиша и внимавам и затова ме хванаха. Изпратили втори шпионин,по-квалифициран.След три седмици и него го хванали.Той обяснил: -В лекциите всички спят-и аз спя.После обаче като се наспят,всички бягат от часовете-само аз не бягам и така ме хванаха. След дълги тренировки,изпратили трети шпионин.След един месец обаче и него го хванали. Абе, в лекциите спя,после всички бягат-бягам и аз,обаче като се приберем по стаите си,всички цакат карти-само аз си уча лекциите-и затова ме хванаха. След дълги съвещания Американците решили да изпратят най-добрият си шпионин.......Него го хванали след три месеца....На въпроса защо и той се е издънил,шпионина отговорил: Абе,в лекциите всички спят-спя и аз.После всички бягат-бягам и аз,като се приберем по стаите си всички цакат карти и табла-цакам и аз.Обаче като дойде сесията,всички си взеха изпитите-само аз не можах........ПП Ето това е образно казано нашето образование днес........​

 

Може би не му е тук мястото, защото не става дума за грамотно писане, а за чуждиците, които изместват нашите си български думи и все повече променят и преиначават бългаският език. Това е откъс, който просто ме грабна и реших да го споделя с вас.


"- Я ми кажи на Български как се вика „партньор“? - Райна се ококори.
- Партньор?! Ами партньорът си е партньор... ох, не мога сега да се сетя... Мъжът ми е мой партньор! - викна тържествуващо. - Ти и баба Рада сте партньори!
- Не ти казвам да ми го обясняваш, а да ми кажеш думата на български, можеш ли? - не я изпускаше Вангел.
- Чакай, ще се сетя... Спътник... Сродна душа...
- Либе... - нещо ѝ трепна извътре.
- Боднаха ли те думите? Хубави са си нашите, нали?
- Хубави са! Питай ме пак!
- Талант как е?
- Дарба!
- Креативен какво е?
- Ами такъв, който измисля, умен...
- Творец, Райно! Който твори. А информация на български как ще рече?
- Е, тук ме разби, информацията си е информация... чакай... знание! - обяви тържествуващо.
- Нищо подобно! Телевизията и компютърът те информират, така ли е? Там знание няма. Те само те уведомяват за нещо. Дават ти сведения къде какво се случва и това е! Ако искаш да придобиеш знание, учиш, ходиш на училище, четеш... не се просто уведомяваш. За жалост, на света вече му стига да е уведомен, не - да знае.
- Харесва ми това с думите, искам още!
- Комуникация какво е?
- Да си говорят хората...
- Така, де, баба и внуче, като си говорят, какво правят?
- Общуват... нали?
- Ето я друга мъдра дума. Общение има, приобщаване, общност, нещо общо и заедно се случва, затова е общуване.
- А хармония как е?
- Баланс!
- На български питам как е!
- Равновесие...
- Можело значи.
- А характер как е?
- Характер ли? Че това не е ли българска дума?
- Не.
- Ето ти добър пример как една чужда дума е толкова як плевел в нашия език, че вече няма изкореняване. А нашата си дума е далеч по-кратка, удобна и звучна.
- И как е характер на български?
- Нрав.
- Всъщност я знам тази дума. Хубава е...
- Повечето хора я знаят. Те и баба знаят, че са имали, ама не я помнят.
- Традиция как е?
- Традицията си е традиция! Пълно е с книги за български фолклорни традиции.
- От това най ме боли, Райно! Такива книги трябва да са хранилища, убежища да са на народната памет. А в такова заглавие само думата „български“ е наша. Традиция значи „предание“, нещо предавано от уста на уста, прескочило векове.
- Не знам вече... Криво ми е да те слушам...
- Ще слушаш! Дано разбереш докъде я докарахме, фолклорът е на-родната памет, може да се рече и „народност“. Това са ни народните песни, народните приказки, народните хора, народните обичаи... И баш на тая памет българите изгубиха българското име и му туриха ново - фолклор...
- Още да питам ли?
- Питай.
- Енергия как е?
- Сила! - усмихна се Райна.
- Е, да, ама не звучи същото, не е съвсем като енергия.
- Нима?! Чакай да те питам още нещо. Напоследък много говорят за „негативни енергии“, много е модерно. На български как е?
- Шегуваш се!
- Никак! Питам те, как е? Какво правят някои кукери, като обикалят и дрънчат с хлопки и чанове?
- Гонят злите сили... - тихичко рече Райна.
- И къде са тези зли сили?
- Навсякъде. По къщите, по хората, в мислите им...в думите им...
- Та как, викаш, било „негативни енергии“ на български?
- Зли сили... не е възможно...
- Такааа. Това е стар народ, Райно. И езикът му е стар. И няма как в един стар език да няма думи с насъщно и изначално значение.
Важни са тези думи - те седят в основата на една памет. Там е изворът, от където идат приказките, преданията и обичаите на един народ. От където иде истината за неговата история. Стари думи - от старо злато, с голяма сила в тях. Да ти кажа и за хората, дето твърдят, че не било на български същото. Та те дори не си познават езика! Питай ги такива хора, както аз те питах сега тебе, кое как е на български. Няма да ти рекат, ще ти се ядосат. Но не от друго, а от безсилие, защото не знаят.
Я се опитай да си представиш езика като една песен. Звуците в нея играят по техен си начин и създават тяхна си музика. Знаеш, че не може една песен да бъде преведена дословно на чужд език. Думите могат да имат съвсем еднакъв смисъл, но играта на звуците ще се препъне. Ще се препъне равновесието. Новите думи ще тежат по друг начин, друго ще им е хорото на тях. И ще вземат да я килнат песента. Просто думите на всеки език звучат различно. Защо ли? Защото всеки народ си има негова памет и нрав и различно се е движил напред.
Ама да се върнем сега на нашата песен. Опитай се да заместиш в „Хубава си, моя горо!“ десет думи с английски със същото значение. Или поне пет. Или дори само една. Веднага ще прозвучи фалшиво, нали? Нещо ще се изкриви. Ще приспи ли някой детето си с такава песен? Магда ти е рекла, че човекът има корен - онова нещо, което е памет на род и народ. И че в него е силата ни, волята ни за живот.
Родният език, на който като деца проговаряме, е неразделна част от този корен. Той е жив! Какво му се случва, ако го мърсим постоянно? Или ако просто го пренебрегваме... Обичта и омразата са две страни на отношението, така ли е? Знаеш как работи тази сила, нали?
Ако обичаш един човек, той си е добре около тебе, има си нужда от тебе, търси те. Ако го мразиш - той боледува и гледа да се махне от тебе, далече да е, да не го заразиш с лошотия. Но ако спреш да го забелязваш или го забравиш, може да умре! Защото забравата е липса на всякакво отношение. Тогава човекът остава непотребен. И залинява... Така е и с езика. Има хора, които го обичат, ползват го и се грижат за него. Има други, които не го долюбват, смятат го за беден и грозен. Но има трети, за които е непотребен и стар. И не си служат с него, не го и познават. Те са най-страшните и най-опасните! Защото не го правят от омраза, а от незнание. Който не знае, няма отношение. Когато не познаваш някой достатъчно, как да го обичаш и да се грижиш за него? Той ти е непотребен, нямаш нужда от него в твоя свят... И точно така умира един език..."

"Стопанката на Господ"
от Розмари Де Мео