Дискусия: "Рециклатор"

Тъй, тъй не всичко е пари....

 

оха! вече са у мен мерси

 

Може и дървен чук да поставят в магазина

 

Облагороди си карфиол от 3 полета по 5 чука ми излизат.

 

Идеята за такава игра е интересна- икономически мениджмънт- или както там са го нарекли някой.. - е интересна стратегия и развива мисленето. Реализирай идеята си и аз първа ще се регна да играя

 

нублонските батерии ще се запазват ли

 

Не, ще се обменят.

Предмет	Цена	Могат да се получат от:	Полета, от които ще изскачат при обиране:	При обиране на:	След края ще се обменят за:
Батерии (от2 ниво)	2 ЛГ	-при обиране -Подаръци -Различни пакети в Магазина -Вълшебното дърво	-основно -пусто -горска -бахамарама -дъждовна гора	-растения - дървета - обори	6 ТО + 4 МП

 

Пф-ф, бухахахаах, хич и ти пък нищо не каза сега... за двамца - "луд и буржоа" да издигам ешафод, не е рентабилно. Ако не понася на някой черен хумор или каламбури тук в форума и се чувства лично обиден, спирам тогава (разрови се ако искаш в профила ми, виж мои стари постове, такъв съм си). На Караконжо ще кажа, по комунизма беше прийом само да се хвали... Ще продължа да играя или спра да играя тази игра не по твоя критика, а само по мое усмотрение.
А пък ти, ако искаш чети постовете ми или не ги чети и ги игнорирай, никой не ти е опрял пистолет в главата.

П.П. Ако толкоз пък, чунким ви дразни, ме кръстете Тотьо Чушката

Спойлер: Критик

Трябва да е чист българин бай Тотьо Чушката, натурален, без никакъв примес. Иначе не може да бъде.
Започнахме ограда на читалищния двор. Солидна, здрава и модерна ограда от камък и желязо. Преди да започнем, разбира се, въпросът беше разискван в едно събрание на настоятелството, комисия от специалисти проучи подробностите, скици, проекти, инженери, архитекти и така нататък.
Съборихме стария полусрутен дъсчен стобор и почнахме да копаем основи малко по-навътре, според плана на улицата. Минава Тотьо Чушката, спира се при работниците и дума:
— Какво сте заровили като кокошки още в тъмно из градината бре?
— Ограда ще правим — обажда се майсторът, — нова ограда.
— Ха, туй беше кусурът! Чунким не можеше да постегнете старата за няколко години още.
— Не беше по план. Задължили ги. Кметът заповядал — обяснява майсторът.
— Ха, кметът! И те, настоятелите, завчас го послушали. Пусто дърво! Че какво представлява кметът от себе си? Кой го е турил на това място? — Народът, аз, ти, ний! Кметът бил заповядал. Гледай ти ум!
И като поема надолу към кафенето, продължава да мърмори:
— Карайте, карайте, ще видим де ще му излезе краят!
Към обед се връща обратно вкъщи.
— А защо толкова дълбоко копаете? Тунел ли ще пробивате, или мина сте открили?
— Търсим здрава земя за основите — пояснява майсторът.
— Търсете, търсете, знам ви аз. Усложнявайте работата, та повече да се въртите тука и по-скъпо да излезе. Нали има диванета да ви плащат — копайте!
За няколко дни работниците приготвиха изкопа, иззидаха до равнището на земята и почнаха да поставят гранитни блокове.
Задава се Чушката и отдалече още клати глава и опява без патрахил:
— Какви са тези камънаци бре, какво е това чудо? Кале ли ще правите, или едновремешна кула ще вдигате тук?
— Кога я свършим, ще видиш — отвръща пак майсторът и го изглежда сърдито.
— Аз ли! Няма да я погледна даже. Друга улица ще си избера и кракът ми оттук няма да стъпи. Какъв е този разфайлък бре? Какво е това пилеене на средства? Не можеше ли с малко какви да е камъни и малко кирпичи да се свърши цялата работа? Читалищна ограда ли е това, или манастирска?
Привършихме каменната зидария и донесоха желязната ограда. Оглежда я Тотьо Чушката, почуква я с бастуна си и пак ломоти:
— Хм, наредили едни голи железни пръти да стърчат като точилки нагоре. Че не можахте ей тук, на долния край или през средата, да извиете нещичко, да го изкривите като перце от опашката на юрдек, да ги поприхванете със скобички през средата, че да стане бабафинго и да заприлича на нещо? Простотия! Долна работа!
— Модата е такава сега — казва един от работниците.
— Де да видим на тая мода де ще й излезе краят! Де да видим!
Пробиха дупки върху камъка, изправиха оградата, затегнаха я, споиха я и една сутрин двама бояджии почнаха да я боядисват с миниум.
Задава се пак Тотьо Чушката, застава разкрачен на отсрещния тротоар и се провиква:
— Ха тъй сега! Ха така! Само червена боя липсваше, и тя довтаса. Ха така! Боядисвайте, вапцвайте с червено и железата, и камъните, и зданието, че и тръбите на печките даже. Нека разбере цял свят, че всички от настоятелството са комунисти. Плескайте, цапайте, фармасони с фармасони!
Изсъхна основната червена боя, минаха бояджиите два пъти с тъмнозелена и Чушката малко поомекна.
Пригласихме всичко, почисти се отвън, направиха тротоара, трепна оная ми ти ограда, проста и хубава — да й се ненагледаш.
Само Чушката все още мръщи вежди, сумти и търси какво да не хареса.
— Е, кажи де, кажи си сега думата — закачам го аз. — Докато я правехме, туй не харесваш, онуй не харесваш — кажи сега пред архитекта какво още не ти е по угодата.
Той пухти, почуква с бастуна си на едно място и мълчи.
— Хайде де, кажи нещо за боята поне.
— Градината, градината поразихте. Я вижте на какво е заприличала — сякаш фугасни гранати са падали из нея.
— Е, не можеше другояче. Копаха хората, пръст изхвърляха, тъпкаха, но и нея ще уредим. Тук край оградата трева ще посеем, чимшир ще наредим, борчета, брезички и като посеем цветята, не можеш каза думица вече.
— Ще видим — упорства Чушката, — ще видим на какво ще заприлича. — И като помълча малко, пак измисли нещо: — Нова ограда, хубава градина, а читалищното здание вехто, изпокъртено. На гол корем, значи, чифте пищови.
— И него ще изкърпим и ще го боядисаме — отвърнах аз, като мислех, че вече съм го обезоръжил. До есен и него ще направим като ново.
— Аха, харчете, пилейте! И баба знае тъй. Нали не излиза от вашите джобове, нали с нашите левчета, дето ви ги даваме всеки месец, се разпореждате, може и главите си да боядисате, ама да знаете, че сметка се държи. Нека дойде годишното събрание да ви прегледаме тефтерите, че тогава ще видим! Тогава ще си поприказваме и ще видим кой е кум и кой сват!
И като плю на тротоара, забърза нервно към чаршията.
Гледам дръгливия му гръб и си мисля: съвсем чистокръвен българин трябва да е този Тотьо Чушката — все мърмори, все критикува, все не харесва и никой с нищо не може да му угоди.
Край

 

Гледам дръгливия му гръб и си мисля: съвсем чистокръвен българин трябва да е този Тотьо Чушката — все мърмори, все критикува, все не харесва и никой с нищо не може да му угоди.

 

ХеХеххе най-добрия български сатирик в краткия разказ - Чудомир

 

Нямаш нищо общо с Тотьо Чушката. Май не си много "чистокръвен българин" . Начетен и интелигентен човек си. И много енергия имаш, не ти е омръзнала играта.

 

Какво ще се случи с неизползваните фермерски монети след евента?

 

Фермерски магазин:
Остава за постоянно в играта, като покупките ви ще бъдат рестартирани в началото на всеки месец. Монети в бъдеще ще можете да получавате като награди от различни събития и от дневния бонус на Рошко. Има нов бутон за бърз достъп в менюто в ляво:

 

Наистина харесва ми играта. Като се има предвид какви игри съм играл, наистина странно.

Спойлер: Silent hill

 

И на мен ми харесва, но трябва и да си казваме какво не ни харесва или искаме да се промени. Аз съм доволна, защото съм давала предложения за улеснения на играчите и са се осъществявали. Дори още едно искам да се направи - да има търсачка и в килера, щото при мен е лудница, голямото превъртане, наляво, та надясно. То който не се е докоснал до някакъв проблем, казва, че няма такъв и другите са мрънкала. Но това няма значение за мен, аз си имам позиция и няма да си я променя. Всеки е такъв, какъвто е, както казваш ти и не бива да се променя заради принципи (или безпринципи) на други хора. Но все пак да се запази един приличен тон и толерантност към различните мнения.
То ако не ни харесваше играта, едва ли щяхме да я играем, камо ли да пишем във форума за самата игра, едва ли щяхме да мислим какво може да се направи.
Аз по принцип рядко пиша във форума, защото нямам време, тия дни по случайност съм свободна и имам работа на РС.

 

Критика?! Ха! Не мога да приема критика в някакъв форум на някаква игра! Нищо от казаното от теб не ме е обидило, мисля че емотиконите във всеки мой пост го показват ясно. Всичко съм приела на шега и съм го използвала на шега! Не може да ме обиди мнението на анонимни личности, нито думи изказани на интернет страница в игрален форум. Забавлявах се с поста ти, съжалявам ако иронията ми ти е дошла в повече. Разбирам от каламбури и ми хареса. Няма нужда да чета стари твои мнения, те непременно се набиват на вниманието на всички. Малко са парливи, верно хумора ти е черен, но това са просто мнения на един анонимен индивид. Не те познавам и не желая да те съдя, а пък да те критикувам или игнорирам още по - малко.
Всеки си има номер в живота - ти си владетел на критиката, аз на иронията /дори и самоиронията/. И за да не стават грешки, защото написаното не е като казаното, изказвам мнението с най - добро чувство и усмивка.

 

В повече ми идва... яденето и пиенето по празниците, ама и на него не отказвам. Просто обичам да споря за щяло и нещяло, дървен философ съм доде не изям нейде дървения господ, бухахах

 

Мое верую е, че няма нищо по - хубаво от един здравословен спор.

По темата - приключих с рециклатора - може в повече и той да ни е поизклатил, но в крайна сметка обмених извество количество карамфили за 100 бр. СХ, от което мога да изпитвам само щастие - само като си помисля колко време щяха да ми коства в мелницата, направо ми се отвинтя тиквата!

 

Че аз не критикувам никого. Не играя като тълпата и не следвам сляпо стадото, отварям си звезди и банани и каквото и кагото на мен си ми харесва, простия бобър не ми е симпатоичен и не искам да го развъждам, не може да ме задължите.
Просто във всеки втори пост гледам как го обиждате и тъпчете горкото саламнцърче а то само ви се пада и ми кипна и реших че някой трябва да го защитти бедното животинче.

 

Благодаря много за това пояснение аз май нищо няма да мога да си купя сега с тия мизерни монетки, които имам и като се замислих....доста дълго ще трябва да ги събирам за нещо стойностно или поне за супер храна