Да си разказваме вицове

здравеи тилиго измисли това или сиго прочела някаде

 

Един каубой препускал със своя кон. Насреща му еднометров трап:
- Аз съм каубой, аз ще го прескоча!!! - и го прескочил.
Насреща му обаче четириметров трап:
- Аз съм каубой, аз ще го прескоча!!! - и го прескочил.
Но този път насреща му осемметров трап:
- Аз съм каубой, аз ще го прескоча!!!
Този път обаче конят се намусил и казал:
- Ти си каубой, ти си го прескачай!!!

***

Човек пътува през пустинята на камила. Изведнъж камилата си изкълчила крака. "Е, това беше - помислил си човекът - тука си и загинах в тая пустиня".
Изведнъж гледа табела "Ремонт на камили". Издърпал той камилата някак си до работилницата. Гледа отвън стои механик.
Човекът:
- Камилата ми си изкълчи крака!
Механикът:
- На канала!
Замъква човекът камилата и я качва на канала. Механикът се приближава, взема две тухли и трясва с тях камилата по яйцата. Камилата надава вик и изчезва със светлинна скорост.
Мъжът:
- Кво направи бе? Как ще я стигна сега тая камила…
Механикът:
- На канала!

***

Мъж отива у дома в тоалетната с мобилния телефон в джоба си, вади телефона и звъни на домашния номер - вдига жена му..
Жената:
- Ало!
Мъжът (шепнешком):
- Коте, обичам те....
Затваря, бързо излиза от тоалетната и пита:
- Скъпа, кой звънеше?
- Ами тука една приятелка...

 

Хехехе, да протестират и те с вицове! Важното е смях да става

 

Зидар – Трудова злополука
Допълнителна информация

Уважаеми господине,
Пиша Ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т.3 от доклада ми за злополуката. Причините за инцидента бяха наречени от мен "недооценяване на обстоятелствата" и Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че написаното по-долу ще Ви удовлетвори.

По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се 6-етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които след това се оказа, че са тежали 230кг. За да не ги пренасям на ръце, аз реших да ги пусна до земята с варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на новостроящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слезнах долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така, че тухлите да слезнат бавно. В т.11 от доклада за инцидента съм упоменал, че моето собствено тегло е 60 кг. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост.
Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т.3 от доклада за инцидента.
Продължих бързото си изкачване, като скоростта му бе съвсем леко намалена след сблъсака ми с варела и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 кг. Отново ви приканвам да обърнете внимание на моето собствено тегло. Както можете да си представите аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се качваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко порезни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последиците бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена.
Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето. И единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започва отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мен. Това обяснява и двата счупени крака.

Ако имате допълнителни въпроси, можете да ме откриете в стая 216 в "Пирогов".

 

Я,не злорадствай

 

Явно не им стига куражът

Как можа да ти мине през ума

 

Тя ами,3 дена се поти докато го измисли сетни ми го връчи да изпълняям точка по точка,хехехехееее

 

- Госпожице, виното ви прави неустоима!
- Но аз не пия вино!
- Да, но аз пия!

 

Мъжката аудитория се изказва. Да ви видим сега женската аудитория! Тук се води война!

Кулата към пилот на частен самолет: Колко души сте на борда?
Пилотът: Двама човека и едно куче.
Кула: Като гледам как кацате, предполагам, че кучето управлява самолета?

-------------------------------------------------------------------------------------

Уважаеми пътници, говори капитанът на самолета. Вече можете да свалите предпазните колани. Няма да ви помогнат…

-------------------------------------------------------------------------------------

Лети самолет над океана. Изведнъж става авария и самолетът започва да пада. Командирът на полета казва на стюардесата:
– Отиди отзад в салона и успокой пътниците…
Стюардесата отива при пътниците, взема микрофона и обявява:
– Уважаеми пасажери. Нашият самолет ще извърши пробно приземяване на вода, след което полетът ни ще продължи.
Пада самолетът в океана и потъва. Над водата изплуват само двама пътници. Единият се оглежда наоколо и пита другия:
– Абе, аз нещо не разбрах. Ква беше тая простотия. Те кво, излетяха, а нас ни оставиха, а?

------------------------------------------------------------------------------------

Към летището се приближава самолет, който се готви да кацне със задницата напред. На кулата паника:
- Полет 239, какво става?!?
Мълчание. Пак питат:
- Първия пилот, отговорете!
- Първият пилот е пиян, хлъц…
- Втори пилот, отговорете!
- Вторият пилот е пиян, хлъц…
- Щурман, отговорете!
- Щурмана е пиян, хлъц…
- А кой говори?
- Автопилотът, хлъц…

------------------------------------------------------------------------------------

Лети самолет. Изведнъж попада в турбoлентен поток и започва силно да се тресе. Влиза стюардесата:
- Спокойно, спокойно… Без паника… Случват се такива неща… Tова е само турболентен поток, ще потресе и след малко ще престане. Спрете се де… Все едно никога не сте летяли… Кой повръща там в ъгъла? И каква е тази воня? И стига сте се мятали от ъгъл на ъгъл… Успокоихте ли се? Всичко е наред, нали? Хайде аз ще отида да успокоя пътниците…

-------------------------------------------------------------------------------------

Японска школа за пилоти-камикадзе. Инструкторът казва на новобранците:
– Гледайте внимателно! Ще покажа само веднъж…

-------------------------------------------------------------------------------------

Mлад мъж искал да купи подарък за рождения ден на новата си приятелката, но тъй като излизали съвсем отскоро, дълго се колебал и решил, че чифт ръкавици носят най-подходящото послание: романтичен и не твърде интимен подарък.
Заедно с по-малката сестра на любимата си, той отишъл в най-скъпарския магазин за дамска мода и купил чифт бели ръкавици. Момичето купило боксерки за себе си. По време на опаковането обаче, продавачката се объркала и разменила двете покупки. Без да провери съдържанието на пакета, младият мъж го изпратил на любимата си, заедно със следната бележка:

“Избрах това, защото забелязах, че не носиш нищо, когато излизаме вечер. Аз лично, харесах едни по-дълги, с копчета, но понеже сестра ти носеше къси, се убедих, че се свалят по-лесно. Цветът е малко деликатен, но не се притеснявай - продавачката ми показа своите, които носела от 3 седмици - бяха съвсем леко зацапани. Помолих я да ми покаже как й стоят твоите и установих, че са наистина страхотни. Бих искал да присъствам, когато ги слагаш за пръв път, но нямам съмнения, че доста други ръце ще ги докоснат, преди да успея да те видя отново. Когато ги сваляш, не забравяй да подухаш малко в тях, защото ще са леко овлажнели от носенето. Помисли си само, колко хиляди пъти ще ги целуна през предстоящата година!!!

С много любов!

P. S. Най-новата мода била да се носят леко подгънати - така, че част от вълната да се вижда. ”

-------------------------------------------------------------------------

По времето на Хитлер една баба имала папагал които
повтарял само едно и също:

- Смърт за Хитлер!

Един ден дошли немски войници и когато чули какво говори, казали че след
една седмица ще се върнат и ако папагала продължава да говори така, ще
обезглавят бабата.

Жената се притеснила и отишла при попа и разказала какво е станало, а
той я успокоил и й казал да вземе неговият.

След седмица, войниците се върнали, но папагалът и дума не казал.Те
решили да го провокират и започнали да викат:

- Смърт за Хитлер! Смърт за Хитлер!

А папагалът им отговорил:

- Бог да чуе молитвите Ви, синове мои.

--------------------------------------------------------------------------

Шеих си язди камилата насред пустинята. Слънцето пече в небето, вятъра леко повява и пясъка скърца леко под краката на камилата. Цялата идилия се нарушава от прехвърчащ колоездач.
- Ееееей! Спри бе! - провиква се шейхът. - А бе ти ненормален ли си бе в тоя пек да въртиш педалите като откачен?
- Ааааа, не! Виж сега аз като се движа бързо и вятъра си ме духа и си ми е прохладно и си ми е кеф. Ми ти тая камила що не я настъпиш - и ще видиш.
- Ба, верно бе! Мерси мой човек.
И шейхът Газ с камилата. Километър, два, три, пет, десет ... след което камилата пада и умира. Шейхът слязъл, побутнал я, подритнал я с крак.
- Егати камилата, умря от студ!

-------------------------------------------------------------------

 

ДНЕВНИКЪТ НА ОБИКНОВЕНИЯ ГРЪК
Днес станах в десет часа. Това малко ме разстрои - никога не съм се събуждал толкова рано, май трябва да посетя личния си лекар.
Излязох на терасата, половин час пих кафето си и четох вестници, после поех за работа.
Карах колата с отворени прозорци, за да мога своевременно да указвам на другите шофьори грешките им. Не е много приятно и често срещаш неразбиране, но няма как - това е дълг към обществото.
След около десет километра шофьорът на една кола ми отстъпи предимство. Опитах се да си спомня дали не е някой мой роднина, но не успях. Може пък да се е припознал човекът.
В 11:00 бях пред офиса и отключих вратата; колегите все още ги нямаше. Направих си още кафе и влязох в Мрежата, за да се оплача на всички колко зле живеем тук.
Всъщност, аз работя в Министерството на околната среда и оглавявам отдела за опазване на луната. Никак не е лесно, да ви кажа. Мине се не мине година и току някой прати я сонда, я цял луноход. Тогава ние с колегите излизаме вечер пред Министерството (естествено, плаща ни се извънреден труд за стоене до късно) и с един бинокъл гледаме към луната. Ако забележим боклук, информираме Външно министерство да направи протест пред съответната страна.
Работата е трудна и неблагодарна, но все някой трябва да я върши. При това в отдела сме само десет човека, а луната е много голяма. Но поне плащат добре.
Час по-късно колегите се обадиха, че вече е време за обяд и те ме чакат в близката таверна. Заключих офиса и тръгнах пеша по улицата.
Малко по-нататък група анархисти хвърляха камъни по витрината на една банка. Опитах се да ги заобиколя, но те ме попитаха дали ме е грижа изобщо за бъдещето на Гърция. Грижа ме беше и затова и аз хвърлих едно паве.
Колегите вече пиеха второ узо. Присъединих се към тях, после хапнахме и накрая играхме сиртаки. И докато се усети човек, то работното време свършило.
Върнах се в офиса, заключих и се прибрах в къщи. Жена ми се оплака, че вече трети ден вечеряме в къщи, така че се наложи да я изведа да хапнем навън. Над терасата на ресторанта грееше пълна луна и съпругата ми отбеляза колко е красива, но аз я помолих да сменим темата.
Човек ако почне и вечер да говори за работа...

 

Супер забавни детски отговори на важни въпроси​

Какво е душата?

• Душата е, когато мама ти сложи сладки на масата, а ти оставяш на братчето си. (8 г.)
• Душата има форма на сърце. (8г.)

Какво е тъгата?

• Тъгата е, когато един човек отива при друг и много пие. (7 г.)

Защо конете имат подкови?

• На коня му слагат подкови, защото те са по-леки от него и се движат по-бързо. (8 г.)
• На коня му слагат подкови, за да не падне по гръб. Когато му дръпнат повода, той се спира, благодарение на подковите. (9 г.)
• На коня му слагат подкови, за да тропа по улиците, защото иначе не би бил кон. (7 г.)

Какво означава думата “модерен”?

• Модерен е, когато видиш нещо хубаво и скъпо, а нямаш пари. (12 г.)

Как успяват прелетните птички да летят ден и нощ хиляди километри?

• Лястовичките, когато тръгват за топлите страни, по пътя се настаняват на щъркеловите крила и си почиват. Когато тръгнат на такъв далечен път, птиците си взимат ядене. Преди да отпътуват, стоят месец-два да си починат. (7 г.)

Как се разбират птиците или животните помежду си, когато ние хората си говорим и понякога не се разбираме?

• Птиците и животните се събират и си говорят шепнейки, а на нас ни казват само “мяу ”. (10 г.)
• Рибите се разбират помежду си, когато правят мехурчета с уста. (8 г.)
• Рибите се разбират чрез знаци. Майка им ги учи на азбуката на перките. (8 г.)

Как хората от телевизията знаят какво ще бъде времето утре?

• Човекът от телевизията знае, че утре ще вали, защото чете какво е написала майка му. (6 г.)

Ако Земята се върти, защо не падаме от нея?

• Върти се само Земята, асфалтът не се върти. (6 г.)
• Земята е кръгла, но ние не падаме от нея, защото улиците са прави. (8 г.)
• Земята има кръгла форма. Ние не падаме, защото не ходим там, където е кръгла. (7 г.)

Защо Земята се върти?

• Земята се върти, за да имат всички страни Земя. Тя, когато се върти, дава Земя на всички страни. (7 г.)

Какво е затъмнението?

• Затъмнението е липса. (12 г.)

Какво е амбиция?

• Амбицията в живота означава да си егоист. (10 г.)

Какво е възрастният?

• Възрастен означава възрастно дете. (10 г.)

Какво е усмивката?

• Да се усмихваш означава да се смееш наум. (8 г.)
• Да се усмихваш е, когато някои хора се смеят със затворена уста, за да не пречат на другите. (7 г.)

Защо се мием със сапун?

• Ние се мием, за да вкараме сапун в очите на микробите. (5 г.)

Какво е дрогата?

• Дрогата е вид растение, което гангстерите изсушават и взимат като медикамент, за да забравят постъпките си. (14 г.)

Какво са сълзите?

• Сълзите са направени от морето и затова са солени. (7 г.)
• Сълзите се появяват, когато мозъкът мисли и се изпотява и потта излиза през очите. (11 г.)

Какво е газирана вода?

• Газираната вода е вода с капчици. (7 г.)

Колко години трае детството?

• Децата живеят 35 години, младите хора 25, а възрастните за 5 години умират. (8 г.)
• Детството продължава най-дълго и през цялото време искаш да пораснеш. (9 г.)
• Детството продължава 5 години и след това идва училището. (6 г.)
• Детството продължава 20 години и след това децата започват да остаряват. Старостта продължава до 88, а след това ставаш на 89 и трябва да умреш. (7 г.)

Какво е талант?

• Талантът е красота на мисълта. (12 г.)

Какво е мъглата?

• Мъглата е дим, който отива на небето, защото тук вече няма място. (7 г.)
• Мъглата е гъста светлина, през която човек не може да вижда. (9 г.)
• Мъглата е светла тъмнина. (5 г.)
• Мъглата е замръзнал вятър. (7 г.)
• Мъглата е небе, дошло на земята. (7 г.)

Какво е небето?

• Небето се разхожда високо и се огъва. (7 г.)

Какво са микробите?

• Микробите са много малки бръмбарчета, които се крият. Те виждат, че си си купил картофи, скачат върху тях и ако не ги измиеш, умираш. (7 г.)
• Микробите влизат в човека и там оставят всякакви мърсотии, защото са им мръсни краката и така човек се разболява. (7 г.)

Как светят светулките?

• Светулките имат мъничко коса и газ и джуджетата им дават огън да се запалят. Светулките не умират, те светят докато изгасне огъня и когато им порасне още коса пак светят. (10 г.)
• Светулките могат да светят, защото са късчета от звезда. Когато умре човек, пада звезда и от тази звезда се раждат светулки. (10 г.)
• Светулките са мънички, имат лампа и ходят при хората, които сънуват, осветяват ги с лампата, за да видят какво сънуват. (7 г.)

Защо някои охлюви имат къща, а други не?

• Някои охлюви си имат къщички, защото са спестявали, не са яли картофи, а само цветя и така с времето си построили къщички. (7 г.)

Дали звездите и светулките си говорят нещо през дългата нощ?

• Звездите питат малките светулки какво правят през късия си живот, а светулките се чудят какво ядат звездите, че живеят толкова дълго. (12 г.)

Дали сънят изцапва хората, че сутрин си мият лицето и ръцете?

• Тъй като сънят е черен, трябва сутрин да се мием. (11 г.)

Защо някои паяци имат кръстче на гърба си?

• Защото са свещеници на паяците. (7 г.)

Защо диригентът маха с ръце и пръчица, когато дирижира?

• Той ръкомаха, за да покаже посоката на звука. (11 г.)
• Диригентът има пръчица, защото е грозно да показва с пръст на контрабасиста накъде отива симфонията. (10 г.)

Защо ние гражданите нямаме толкова украшения по дрехите, колкото селяните?

• Ние гражданите нямаме толкова модели и украшения на дрехите, защото ние имаме работа, а селяните, когато оберат царевицата вече нямат какво да правят и си правят дрехи.

Защо сънуваме?

• Сънищата са, за да можеш да спиш. Тъй като очите непрекъснато виждат нещо, искат и нощем да виждат. (7 г.)
• Сънищата са за това, когато почине баща ти, да можеш да го виждаш. (7 г.)
• Сънуваме, за да не скучаем нощем. (7 г.)

Защо цветята имат аромат?

• Цветето ухае, защото когато дойде пчелата и вземе меда, да му остане поне аромата. (8 г.)

Защо кокошката не лети като другите птици?

• Кокошката не лети нависоко като другите птици, защото се страхува да не си изтърве яйцето.

Защо млякото е бяло, а не зелено като тревата?

• Млякото има бял цвят, защото човекът не би ял, ако кравата би направила простотията да си оцвети млякото в синьо или зелено. (7 г.)
• Млякото е бяло, защото през зимата, когато няма трева, кравата яде хартия. (7 г.)

Какъв цвят има водата?

• Водата има стъклен цвят. (8 г.)
• Водата има лъскав цвят. (9 г.)

За какво са веждите?

• Веждите са, за да държат челото високо и да не пада върху очите. (6 г.)

Защо съществуват часовници с кукувица, а не с петел, след като петелът е известен като сутрешен будилник?

• Часовниците са с кукувица, а не с петел, защото кукувичето е първата птица-будилник. (11 г.)
• Много по-лесно часовниковият механизъм ще каже “Ку-ку” отколкото “Ку-ку-ри-гу” (13 г.)
• Майсторът, който за първи път сложил кукувица в часовника, решил, че е трудно да смали петела, за да го вкара вътре и така кукувицата останала там. (11 г.)

На вратата на сърцето на някой трябва да се молим, да нахлуем или да чукаме?

• На вратата на сърцето на някой не трябва нито да чукаш, нито да нахлуваш, нито да се молиш, а само да пееш. (11 г.)

 

Стои Кольо пред огледалото, с вратовръзка и костюм, гледа се, кипри се.
Часът е 23.20, жена му не издържа и го пита:
- А бе, Кольо, за къде си се спретнал такъв?
Мъжът с олимпийско спокойствие отговаря:
- За риба бе, Марче, не ме чакай, заключи след мен.
Жена му мълчаливо се прибрала в стаята и след 20 минути,
тъкмо когато той щял да тръгва, тя излиза перфектно облечена,
с вечерен грим. Кольо шашардисан я пита:
- А ти накъде си се засилила посред нощ, и то в такъв вид?
- При мама, картофи ще садя...

 

На един мъж от Перник спрял да му става. Жена му яко издивяла. Пил виагра, мазал се с к`во ли не..? Ефект никакъв. Накрая попаднал на един доктор, който му дал 6 хапчета и му казал да пие точно по едно на месец. Мъжът си казал,:
- Да бе, че ти чекам аз толкова време. Заеби!
Вечерта ги изпил всичките наведнъж и оная работа му станала ЧУГУН. И като започнал - жената, съседката отдолу, съседката отгоре, целия вход, целия блок, почти целия квартал Металург... , даже се оглеждал към магистралата за София.
След три дни отива той унил при доктора с обяснението, че само му се "щави" и че и така не се живее. Доктора се ядосал, защото лекарството било експериментално и нямало инструкции за предозировка. Все пак му казал, че логически, ако прекара ток през каламбаците си, може и да прекъсне чугунената си ерекция. Мъжът се прибрал у дома. Било събота сутрин.Хората тръскали спалното си бельо, тупали весело килимите си… Слязъл той пред блока при своя Голф 2, а хората от целия блок излезли по балконите, притеснени да видят какво ще прави. Човекът си свалил гащите, извадил две жици от акумулатора и точно тогава от един балкон се чул истеричен вик:
- Бегайтееее, тоя презареждаааа!!!!.......

 

Дневникът на обикновения руснак
Днес станах както обикновено, сипах си двеста грама водка за закуска и пуснах телевизора да видя Путин. Вместо него обаче даваха Алла Пугачова. „Тоже неплохо“, помислих си аз, допих водката, намигнах на портрета на Сталин на стената, облякох се и тръгнах за работа.
Във входа срещнах съседа Серьога. „Крым наш!“, поздравих го аз. „Воистина наш!“, отговори той и извади една бутилка водка да полеем събитието.
На улицата беше минус 50 градуса и ладата запали едва от втория опит. Подкарах я внимателно между дупките и мечките. Особено досадни бяха последните – като видят кола, тичат да си изпросят нещо за ядене. Уж кметът все обещава да направи нещо с бездомните мечки, но нищо не се случва и те все така си обикалят около кофите за боклук.
После минах покрай най-голямата дупка, където на дъното лежи предишната ми кола. Впрочем, вероятно и двадесетина други. Местните власти чакат да паднат още пет-шест и като се напълни, после да асфалтират отгоре.
Малко по-нататък ме чакаше полицейски патрул. По навик посегнах към калашника, но видях в ръцете на единия лека картечница и се отказах.
Полицаите ми взеха десет долара, но почерпиха по една водка с кисели краставички, а служебната им мечка ми изтанцува ламбада. Разделихме се като приятели.
На работа бригадирът беше купил пет бутилки водка и кило сельодка. Изпихме всичко, като пяхме песни за войната и за победата. После съм заспал.
Привечер се събудих и тръгнах за в къщи. На улицата беше минус 70 градуса и дори мечките бяха с шапки и шалове. Помислих си, че е време да сложа зимните гуми.
Вечерта най-после дадоха Путин по телевизията и аз отворих една бутилка водка по този случай. Стана ми малко студено, та слязох до мазето да поусиля малко ядрения реактор. Навремето го свих от военния завод, в който работех и сега не давам пари за отопление. Вярно, на няколко години трябва да му се сменя урана, но иначе си работи.
Посвирих малко на балалайка, а после си легнах. Малко преди да заспя си напомних, че вече цял месец не съм ходил в мавзолея на Ленин…

 

хахахаха

 

Той: Сега разбрах защо ти викат „Коте“.
Тя: Защо?
Той: Заради мустаците!

 

Сторих грях, ясно какъв, и влязох в църквата да се помоля на Господа за опрощение. На вратата ме спря облечено в черно дебеловрато Божие създание. На врата му на златна верига се полюшваше огромен златен кръст, а от колана стърчеше позлатената дръжка на пистолет Макаров.
- Ти по какъв въпрос? – насочи срещу мене кръст създанието.
- Бих искал да се помоля – смънках.
- На кого? – изду шия вратът.
Вдигнах пръст към небето.
- Ето ти тук един списък, да не пропуснеш някой – рече Дяволът и намести пищова си.
Купих свещ като за голям грях и застанах пред иконата на Христос. И á да промълвя „Господи, Иисусе Христе“, една тежка ръка се стовари върху рамото ми.
- Списъчето, списъчето! – процеди през зъби ръката. – И на колене!
Молитвата
Паднах на колене от само себе си, сложих списъка върху иконата и зачетох:
“Съгласно Решение на Светия синод от 29.04.2015 г. молимся о благочестивом и христолюбивом царе болгарстем Симеоне; и за неговия ангел-охранител, два пъти министър-председател Бойко Борисов; и за неговия ангел-охранител Цветан Цветанов; и за неговия ангел-охранител Сотир Цацаров; и за неговия ангел-хранител Делян Пеевски; и за неговия ангел-хранител Ахмед Доган; и за неговия ангел-хранител Цветан Василев; и за неговия ангел-охранител и хранител Кой. И за тези, които им стоят от дясната страна: Росен Плевнелиев, Цецка Цачева и Румяна Бъчварова; и за тези, които им стоят от лявата страна: Радан Кънев, Валери Симеонов и Георги Първанов; и за тези, които ги славят по света и у нас: Вежди Рашидов, Божидар Димитров, Петко Бочаров, Тошо Тошев, Валерия Велева, Венелина Гочева, Славка Бозукова; и за тези, които им вършат великите тайнства: братя Галеви, братя Маргини, братя Тим, брат Брендо, брат Маджо, брат Баретата, брат Митьо Очите, брат Бисеров, брат Бисер Петното; и за тези, които им продадоха душите си: Волен Сидеров, Яне Янев, Николай Бареков; и накрая за народа български.”
Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мене грешния, че влязох да ти се помоля в българската църква!