Да говорим в рими

Хелуин

Хелуин евента е на дневен ред,
но както винаги, с нашият късмет,
закъснение ще има, е, дано не е голямо...
Да му мисли програмиста само...

Недоволните ще бъдат много,
че предадени са те отново,
Ех, дано веднъж поне, без бъг и закъснение
тръгне поредния евент - (или творение).

 

Бе що не яхнеш си метлата,недей работи само със устата,до немецко бързо префръкни,програмиста яко омлати

 

Ти болна за мен тема подхващаш,
страстта ми към играта разклащаш.
Не стигат ми бъгове във всички игри,
баш по мазола настъпи ме ти...
Метлата ще яхна, ей го къде е немецко,
но програмиста убива в мен всичко детско.
Бъгове хиляди, а с моя карък
един не подмина ме до тук.
Кой знае рифа дали ще доживея,
или преди това тотално ще полудея...
Почивка си дадох цяла година,
но уви, промяна за проблемите не се спомина.

 

Страстта уви не пущани....мани,че пулим се в играта кто пилци заклани,мазол се лекува със време със нож,а пък каръкът ти толкоз лий лош,стига сега се вайка тъй жално,рифът далеч е за всички е знайно,недей си почива ми мотика завъртай сетне със нея до програмиста вземи се овъртай

 

Съвет и съпричастност получавам,
мотиката бързо залавям
и няма се вайкам и жалвам пред вас,
ще се пробвам на наваксвам всеки пропуснат час.
В крайна сметка, каквото, такова,
дано напусне ме каръшката прокоба.

 

Ех най важното пропусна отърва,да праснеш с мотика някой по "умната" глава

 

Утро. През града вървя сама.
Есен. Гората тихо зашумя.
Вятър. Капят жълтите листа.
Изгрев. Сланата се превръща в'ъв роса.
Усмихвам се и грейват мънички слънца.
Красиво е и нежно ме залива топлина.
Денят започва. Да бъде светлина!

 

Пак тихо капят си листата,
целунати от есента в тъмата..
И пак е утро, пак вървя сама,
загледана в'ъв багрите, очакваща деня..
Но мрачно е и няма слънце и роса,
и някак неусетно потъвам в'ъв мъгла..
Не щеш ли, в посребрената трева
съзирам детелинка аз една
и не с'ъс три, а с четири листа.
Отново грейват мънички слънца,
отново нежно ме залива топлина -
надеждата се ражда с'ъс деня!

 

Четвъртък сутрин. Унило крача пак сама.
Градът е мрачен. Пъпли есенна мъгла.
Сиво и хладно е. Не иска да отстъпва май нощта.
Потръпвам сгушена в'ъв шала си, жадуваща за топлина.
Небето плаче безутешно, натежало от тъга.
И пак усмихвам се, безгрижно махвам с'ъс ръка:
Какво пък толкоз?! Денят е като другите - на мен върви ми по вода!

 

Бе ква е тая мрачнотия,иде ми кто чета да се напия,я дай по ведро на нещата,хлопни на тъмното вратата

 

ти пишеш "по-ведро", но аз пък го прочетох "по ведрО", та викам отде толкоз жажда те наляла и.... сам ли ще наблягаш...?!!

 

Госпожо Админ, та Вий сте в нарушение!
Необходимо е (дори за Вас) доброто поведение!
И тъй - пишете в рими, моля,
такава тук е форумната воля!

Тогава и аз "през просото ще газя" -
с'ъс песен любима "в лука ще нагазя"!

 

макар и тънка, рима си има, правилата важат за всички, дори и за админа!

 

Купи ми за Коледа ново сърце,
че старото вече е сдало багажа-
не трепва, не чувства и вече не ще,
дори и на мене две думи да каже.

Лежи и не мърда, същински мъртвец.
И никаква болка, и никакъв трепет...
Навярно, убила съм моя врабец -
от толкова чувства, мълчи ми повреден.

Купи ми за Коледа кошче с мечти -
купчинка от мохерни цветни кълбета.
Да имам с какво, когато вали,
да кърпя и да си наплитам небето.

Не искам големи - не са ми по ръст
(джудже си останах дори и в мечтите).
Мечти за човече по - малко от пръст,
което на по - невъзможни налита.

Купи ми за Коледа още живот,
че този кроих го погрешно - не стигна.
Все мислех, че имам от него, а то...
Надникна и свърши преди да премигна.

Купи ми за Коледа тези неща.
Нали ме попита, какво да ми купиш?
Да, знам, че ги няма, но тези избрах.
Нали не очакваш, да ревна за кукла?

 

Капка Любов

И в стих някак си,
искам да кажа.
Животът е труден,
горчив и суров.
Но, колко по – лесен той става,
когато добавим и капка любов.
Една капка, само е нужна,
усмивка да видиш в човека пред теб.
Една капка, която дарява,
не само усмивки,
а лъч светлина и надежда.
И всичко утихва, и всичко се свежда,
до малката капка любов.
И в стих някак си,
искам да кажа.
Животът веч, не е горчив и суров.
Животът е - капка любов.

Цв. Николова ( 02.12.2014 г. )

 

Капка любов - казваш ми ти,
ех, на мен не стига ми, уви!
Малко ми е капчица...нещо ми горчи,
трябва ми море...искам океан дори!
Не ми стига пламъче!
В мен пожар гори,
видно тази капчица не ще го угаси.
Нека вият бури, хали да пищят,
нека кършат клони вихрите в нощта!
Силна съм - на всичко туй ще устоя!
Няма как да тлея,
просто...аз горя!

 

ПЕСЕН ЗА ДОБРОТО

Недялко Йорданов

Когато си беден, когато си слаб, когато трепериш за късчето хляб,
когато отвсякъде,кой както свари, препъва те с крак и ти удря шамари-
недей се отчайва, недей се навежда,не си позволявай да губиш надежда!
ЗАЩОТО МАКАР ДА Е ЖИЛАВО ЗЛОТО,В ЧОВЕКА ВСЕ ПАК ПОБЕЖДАВА ДОБРОТО.

Какво е охолство, какво са пари,пред светлата участ да бъдем добри!
Когато в сърцето ти гняв се надига,кажи си на ум кротко думата СТИГА
и вярвай, че пак ще спечели двубоя,със лошите мисли усмивката твоя.
ЗАЩОТО МАКАР ДА Е ЖИЛАВО ЗЛОТО, В ЧОВЕКА ВСЕ ПАК ПОБЕЖДАВА ДОБРОТО.

 

Бързичко в градчето отидете,
киното посетете,
и на филм се насладете

 

Ако ти си късметлия с кино,
на нас сипи ни по едно вино,
че от таз гола водица дет я пием,
веч червата ний ще си промием.
Киното отдавна е за някои една
голяма и несбъдната мечта.