Аз пред вас

Оо, сега разбирам за наказанието, съжалявам... Иначе като видях темата, веднага си казах, че дойде моментът да питам дали е Ра. Във връзка с твоя Хор.

Мхм... така е, така е.... Ти май често взе да ни заливаш с "полезно инфо". Искаш да сме мнооого информирани...

 

толкоз дни...и без погача
(как човек да не заплаче )

ПП: Имам и точилка даже,
някой може да намаже
KARAKONJO, а честит ти дом

Хапнах, пийнах и изчезвам мълчешком...

 

Аз ли....аз знам колкот де да се прибера,едвам си помня адресът разбира се бих дал такова инфо на некоя мома желаеща да спретне една бисквитена торта

 

Аааааайде сега, колкото да се приберял.
Що не си направиш една тема "Информационна агенция Торнадо", да ти е събрано всичко като в книга, защото сега ти се пилее "материалът" из чужди теми...

 

Ш ма блокират зарад нелоялна конкуренция

 

Караконджи, баници не нося, но прилагам каменна резба - "портрет" на ашолотъл.
Да го запомня този Куетцал-куатъл (сричам).

Quetzalcoatl
И ето на, Сократ (ама не е много сигурно) е казал една крилата фраза, която важи за мен: Аз знам, че нищо не знам.
Караконджи, а ти измисляш някакви думи понякога, които сякаш си получил с факс отгоре, та си помислих, че куетцалкуатъл е една от твоите такива думи. Но ето, благодарение на теб, аз научих нещо.

Каква конкуренция, ти си жълтата преса на форума. Хайде, отваряй новинарския блок, че тук, на гости, както приказваме, ще ни забършат и с право. Домакинът го няма . Та се сетих за един лаф - айде на гости у вас, идваш ли?

 

Жълтото е цветът на пламъкът,дето има пламък там и светлина

 

хахах...............

 

Ами Вие нищи не ме питате, затова си мълча.
Ето една картинка. Пеизнавам си - още съм нов в селфитата.

 

здравей, Караконджи, и аз като много от съфорумците те чета с интерес, неподправен си, казваш си това, което ти е на душата, нямаш комплекси, моите поздравления за това. Няма значение дали знанията ти по играта са на ниско или високо ниво, зад думите, написани от всеки, прозира и личността, характера на човек.
Любопитно ми е как се запали по играта, какви други игри играеш в мрежата?

 

Не питаме, но ти си казваш сам
И гостите си не посрещаш! Какъв срам!

 

Ами то понеже не питате, затова си казвам. Ами от наградите които имам излзиа че играя от 2010. Значи 1 година след появата на играта . Играта мисля че видях рекламно банерче в някой тракер - можеби в линкос-а. Не помня вече. Хареса ми графдиката а и че е преведена на български. И аниамцийките на оборчетата и започнах да играя.
Играя игри във фейсбука - Драгън Сити, Вилидж Лайф, играх една за Египет - Фараон Лайф, ама й дръпнаха шалтера, Гурме Ръуш, Кичън Скрамбъл - прилича малко на тортеното предизвикателство. Играех и Ферм Вали 1 и 2, ама ги зарязах. Също така Астро гардънм и Фентъзи Гардън, всичките във Фейса.
Играя Зоомумба, и една игра друга за зоопарк, ама на нея си загубих паррилата, имах доста добре развит зоопарк - със зони дето живеят животните и си откючваш и си строиш клеки, наемаш служители, ама не ми се почваше отначало и също я зарязах.
Иначе играя и реални игри - разбирайте такива дето се инсталират на компютъра - симс 3 и 4, макар че 3 си ми харесва повече. И като графика и като неща, които може да правиш, за толкова години още има неща които не съм пробвал и открил. Търт пърсан прилключенски игри от типа на принцовете на Персия, Асаианс крийд поредицата, исторически стратегии. Едно време се бях много запалил по Уаркрафт 3 даже по туирнири ходех. От рейсърите най - ми харесва оригиналния Нийд фром Спийд Мост Уонтед, но съм играл и GTA понякога, макар че не си падам по гангстверските прояви. Играя и по някоя спортна игра, но най вече НБА, не си падам по гутбола - противно на другите летно време като не бях на училище лупах картъи с комшийските момичета, не играех с момчетата, е то и бях с очила, та и заради това, но и не ме влече. Приемам футбола за глупава игра - празни глави ритата по празна топка. Първата игра която изобщо видях някога на компютър след пасианисте разбира се бяха F117 - един симулатор за самолетче и Цивилизация. И от толкова година мнбого си гаресвам поредицата и си играя всяка нова игра с интерес.
Ей, изкарвате ма лош домакнин.
Ето - почерпете се с малко Чушки с доматен сос

Тиквички с оцет

Болярска пита - една от любимите ми

Крем карамел:

Саварини

Еклери

За преглъщане - Вишнев сок

 

Айде покажи си стикерите, да ги видим бели ли са, черни ли са!

Да гледкаме.

 

Ок. Хайде гледкайте:








118 са подредени, за останалите нямам къде да ги сложа. А има и толкова много, които не съм спечелил.

 

Оле майко! Аз едно не съм извадила, откъде събра толкоз нерви да ги подредиш, да не са в азбучен ред?
При мен на втора страница фонът е с река.

 

Ами първо се опитвах да ги подредя по хронология, след това по видове куестове. Накрая ги подреждах така че да успея да ги сместя някак. Уж са по години, но съм ги гъчкал. Първия който не съм сложил е от юни тая година - дни на кучета и котки.

 

Страниците трябва да ги направят поне 25 или над 30.
имам 272 стикера
къде да се поберат

 

Ако искаш, разменяй с тези, които не си сложил и си снимай с другите стикери страниците, после си редактирай поста, където са предните, да са заедно. Така поне в твоята тема ще си ги гледаш "на едро". Сега видях, че в албума има опция да ти снима страницата със стикерите.

Ти май не си пропускал стикерче.

 

То аз знам че има опция, ама като не знам къде се съхраняват снимките, за да се показват из форума файда никаква. Същото като със снимките на фермата. Май след време изчезват или новата снимка заменя старата, не помня.
За да не писне някой, че съм лош домакин и не си хрантутя седянката ето малко предколедни вкусотии, които ще приготвя реално като отворя коледната сладкарница:
Ванилени кравайчета - нямам специална форма, правя си ги на ръка

Двуцветни сладки

Линцери

Портокалови квадрати, но не намирам картинка, рецептата я научих преди няколко години от Бон Апети, затова ще се задоволите с портокалови сладки

Меденки - Не ползвам РА и Айсинг, оставям си ги голи или проъсени с малко какао:

Коледни мъфини с тиква:

Разбира се, къде без Дрезденски коледен щолен:

Само че аз го покривам с масло и какао, масло и какао, не с пудра захар, твърде сладко ми става, то е почти 1:1 брашно и сушени плодове (На 1 килограм брашно около 700 г сушени плодове, в които влизат 200 грама смокини, 200 грама стафиди, по 100 грама корички, другото каквото ти е на сърце и имаш в килера/шкафа). Обикновено почвам около именния ден със щолените (от 1 килограм стават 3 щолена) и завършвам с коледните мъфини директно на Коледа.
Решил съм да допълня колекцията с Меломакарони: (да заместят баклавата)

и евентуално кокосови сладки:

 

Имало една гора. Била гъста и непрогледна, с високи борове, които след росата сутрин ухаели на смола, а пръстта под тях била така мека, че било трудно да чуеш сам стъпките си. Но през нея не минавал никой. Може би защото била винаги мрачна и тъжна, потънала в мъгли и сенки и тишина, в която всеки шум се губел.
Някъде там, в тази гора живеел Дракон. Той мъничко приличал на гората- мълчалив и мрачен като нея, а през лицето му често пробягвала сянката на тъгата и очите му помътнявали. Тогава той навеждал глава и я извъртал встрани, както когато вали дъжд, който влиза в очите. Но когато правел така, в гората не валяло и навярно дъждът бил единствено вътре в него.
Една сутрин, докато гледал как слънцето топли мъглата между клоните, до него кацнала птица. Била мъничка, не от тези, които пеят. Била крехка и красива и когато я видял, за миг притихнал, а после отместил поглед, спомнил си нещо.
-Здравей! -казала му Птицата -Тази нощ те чух . Бях се свила в клоните на дървото, което расте само на хълма. Тогава ти дойде и погали кората му, след това седна до него и му разказа колко самотни са звездите и как нощта е тъжна и безсънна, когато никой не те прегръща и не ти пожелава "лека нощ", една целувка време, преди да е дошъл съня. Разказа и за съня без сънища, от който не помниш нищо и затова го чакаш, нощ подир нощ. Дървото те слушаше и мълчеше, а аз се натъжих и затворих очи. После заспах и макар да бях тъжна, не се чувствах сама. На сутринта те нямаше край него. Тогава поисках да те намеря и те открих. Ето тук.
Драконът се вгледал в нея и с нежност в гласа попитал тихо:
-А ти коя си?
Птицата отвърнала:
-А защо му е на някой да знае коя съм?
След това разтворила криле и отлетяла в синьото на небето. Вечерта Драконът отново се качил на своя хълм, при своето дърво, докоснал кората му и седнал сред тревата, а после, без да откъсва очи от звездите, казал:
-Зная, че си тук -някъде над него, скрита в листата...
Птицата отвърнала:
-Знаех, че ще дойдеш.
След това полетяла тихо, кацнала до него и се усмихнала:
-Тъжна ли е сега нощта?
-Може би не е. -отвърнал Драконът. -Коя си?
-Защо ти е да го разбираш? Аз знам, но искам да забравя.
Драконът навел глава.
-Затова ли през онази нощ дойде тук на хълма?
-А ти?
-И аз. -затворил очи и и пошепнал: -Знам, че си тъжна и сама отвътре.
Птицата се сгушила и му прошепнала:
-А ти?
- Сега не съм.
-Ще дойдеш ли и утре?
-Обещавам.
-Лека нощ -казала му Птицата.
-Лека нощ. -усмихнал се и той.
Всяка вечер Драконът се качвал на хълма, затварял очи и се заслушвал в шума на тревата и листата, а когато ги отворел, до него била кацнала Птицата. Докато една нощ тя попитала:
-Какво означава "обичам"?
-А нима не знаеш? -учудил се той.
-Може би забравих. Кажи ми ти какво е.
-"Обичам" е "обичам". Когато ти се случи истински, разбираш че не може да го разкажеш. Ако можеш, значи не е било наистина.
-А какво е да се сбогуваш с някой, преди да си успял да кажеш колко много го обичаш?
-Това го знам. -въздъхнал тъжно Драконът- Това е болка в дланите, след като си го прегърнал на раздяла.
Птицата протегнала грациозно шия:
-Ако някой ден трябва да заминеш, ми кажи. Не искам да се досещам сама, когато не те намеря тук.
-Обещавам да не заминавам. -казал Драконът.
-Не, не искам да ми обещаваш такова нещо. Трябва само да ми кажеш, ако тръгнеш за някъде.
Той завъртял глава:
-Обещавам същото.
-Кое?
-Да не тръгвам.
Птицата се усмихнала и нещо в погледа и се променило, а той се сетил, че отдавна никой не го е гледал по този начин.
Нощ след нощ Птицата долитала в клоните на дървото и чакала Дракона да дойде от тъмнината и да седне тихо, заслушан в шума на вятъра. Когато за пореден път се сгушила в тревите до него, незнайно защо застанала неподвижна и вкаменена, без да отделя поглед от очите му.
-Какво има? -разтревожил се той.
-Не бива да се привързваш към мен.
-Защо?
-Ще те нараня. Разбираш ли?
Драконът се свил сред тревите.
-Не.
-Някой ден ще си замина.
-Нищо не разбирам.
Тя запляскала нервно с криле.
-Може би ще реша да ида другаде, може би ще поискам да съм с някого завинаги.
-Разбрах. -тихо и отвърнал той, и си помислил: "-Обикновено така ти казват, когато всъщност премълчават, че си непотребен"
Птицата все така не откъсвала поглед от него.
-Ето, нараних те.
Драконът опитал да и се усмихне:
-Не, не си.
-А защо очите ти са влажни?
Той погледнал тъжно в страни, където в тъмното била гората.
-Не е нужно да си загрижена за времето в мен. Дори ако там сега вали.
Птицата кимнала и тихо казала:
-Добре.
Над тях листата на дървото шептели на вятъра, а тревите се превивали тъжни, притиснати една в друга.
След няколко вечери Драконът отишъл отново под дървото, погледнал звездите и видял колко са самотни, а нощта край него е тъжна и безсънна, както когато няма никой, който да ти пожелае "лека нощ".
-Знам, че я няма. -казал той, и очите му се забулили в мъгла.
-Знаеш че я няма. -прошепнало му с листата си дървото.
-Знаех, че ще си замине.
Дървото кимнало:
-Не я прегърна за раздяла.
-Но дланите пак болят -въздъхнал Драконът.
-А сега? -попитало дървото.
-Сега ще спя, защото само докато спя, не сънувам и не помня как не ставам за обичане. Не помня нищо.
-Но сънят ще свърши.
-Ще го чакам следващата нощ. Сън без спомени.
Дървото тъжно отпуснало клони, а Драконът докоснал кората му и заслизал надолу по хълма, навел глава и загледан на страни, както когато вали дъжд и влиза в очите. Пред него гората пак била тъжна и мрачна и в тишината й всички звуци на нощта се губели и оставали неми. Неми както онова "обичам", което не посмял да каже, което скрил дълбоко вътре в сърцето си.
През един от следващите дни вятърът го стигнал сред дърветата и го заговорил:
-Трябва да ти кажа нещо!
-Не сега -отвърнал дракона.
-Това е важно! Тази вечер тук ще дойдат ловци на дракони. Замини далеч.
-Не мога. -отвърнал тихо Драконът.
-Как не можеш?! Имаш криле както птиците. Ще отлетиш. Когато опасността отмине, се върни отново.
-Птиците просто разтварят криле и отиват където поискат. Драконите не се като тях. За да полетим наистина, трябва да полетим първо в сърцето си. Моето отдавна е от от олово и тежи. Не помня от кога не е летяло.
Вятърът се завъртял объркан:
-Ще те убият! Нима не го разбираш?!
Драконът въздъхнал тъжен:
-Смъртта е също сън, но сън без болка от събуждане.
После спрял да слуша вятъра и се свил в тревите с притворени очи.
Когато звездите изгрели отново, дошли ловците и дълго забивали копията си в неподвижното му тяло, учудени, че е така притихнал. Тогава пристигнала Смъртта, невидима за всички освен него, застанала там, където всяка вечер стоял съня, прегърнала го нежно и тихо му прошепнала:
-Лека нощ.
Той се усмихнал и заспал щастлив. Спомнил си колко е хубаво да те прегърнат, докато спиш. Вятърът простенал и се залутал в клоните, а след това се издигнал над гората, станал облак и дълго плакал.