Стратегия за евенти,Инструктаж и още нещо:)

Чувствам се супер недоволен и изпържен.
mushnuk, може ли да споделиш как постигаш тези резултати, ако имаш време и желание да драснеш някой ред за мен - да се ограмотя малко фермерски и да знам какво да очаквам и как да се ориентирам към играта.

1. Какви растения използваш?
2. Използваш ли супер тор? И ако да - по колко?
3. Използваш ли помощна техника. И ако да каква - безплатна, платена - абонаментна?
4. Даваш ли пари? И ако да - какво и по колко купуваш? Купуваш ли кошници и изскачащи?
5. Колко Харита имаш? Купите предполагам са ти на макс
6. От колко време играеш и кое ниво си?
7. Ако се сетиш още някоя точка - добави я

Мерси предварително.

 

Погледни малко по надолу поста mushnuk ,кой дърпа дявола за опашката живи и здрави да са но играта става все по-трудна заради такива постове.Типичното българско мислене ,,след мен и потоп ако ще да става,,.Знам,че никой не го интересува за хората след него,но трябва защото когато се изкачваш и стигнеш върха може да се окаже ,че няма кой да те аплодира.Напускам играта ,но без съжаление Дон Кихот не мисля да ставам.Пожелавам на всички успех най-вече в реалния живот много здраве и късмет.

 

2. Обикновено само за разсяването при куест. Рядко за някоя реколта. (Имам 9 секвои за супер-тор, не съм зарината в нея, но все пак имам.)
3. Определено да. В обикновения ден имам закупена само първата опция - берачката. Но и др. опции не ми трябват, защото полетата са ми с дървета и малко обори. Когато има куест ползвам всички опции или от куест от читалището, или от събрани от награди купони.
4. Давам, за пом. техника, за загадъчни стръкчета и понякога за супер-храна. Определила съм си месечен лимит и гледам да се вместя в него (максимално до 30 лв. месечно, но не с смс, там е по-скъпо, а с карта, там допълнително дава бонус 10% ако ползваш една и съща карта, плюс лг от кино когато има и от някои куести с високи селекции). Т.е. ако купя повече стръкчета, няма да има за с.храна или нещо друго. Кошници - никога не съм и не бих. Изскачащи съм купувала под 10 бр. един-единствен път, но беше понеже имах растения да мога да ги уползотворя докрай и да взема още нещичко.
5. Доста Харита имам (в никакъв случай не съм най-имащата, де). Първите може би преди година и малко докопах, останалите лека-полека. Да, купите отдавна са на макс.
6. Над 6 години, ниво 154. (100 го минах в началото на миналата година, до там е най-трудно, но в момента е по-лесно опреди 2-3 години).

Има един такъв момент - имам време за играта, работните и другите ми занимания позволяват да играя доста интензивно.

П.П. Потърси във форума писаното за мигновеното поникване, т.е. за изпозлването на култивирани растения за правенето на повече изскачащи, може да ти е полезно.

Казвала съм го, пак ще го кажа - ония горе в БП са наясно какво пускат, колко е изпълнимо и т.н.
А за куестовете - всеки трябва да си прецени какво може да изпълни и тогава да се захваща, така мисля и така го правя. Кой е казал, че всичко винаги трябва да е изпълнено от всички играчи.
Основното в играта е да се забавляваме. Какви върхове, какви пет лева?
А аз - имам време, играе ми се и играя. Лошо ли е? Бъбрива съм, споделям във форума. Лошо ли е?

 

Тези постове по какъв начин могат да навредят на вашата игра? Наистина не разбирам. Отпуска се достатъчно време, за да се завърши евент, ако някой не разполага с достатъчно време за игра това вече е друг въпрос. Откакто играя играта винаги си е била такава и подобни постове не виждам да са я усложнили допълнително. Все пак има си начини да си помогнеш да завършиш бързо, въпрос на личен избор. Един завършва за 2-3 дни, друг може да гони последната минута, за да успее. Всички разполагаме с еднакво време да завършим дадено събитие и всеки сам си преценява как да го играе. А точно пък муши на кого е отказала да помогне със съвет или с друго? Аз лично съм и благодарна за всичко и не мисля, че е редно да бъде упреквана за начина, по който играе. Отново подчертавам, че това е въпрос на личен избор.

 

Сиреч - играта не е за обикновения играч.
То си беше очевидно.
Както и да е - ще си цъкам по-малко докато го има и при мене момента с времето, па каквото стане. Но свърши ли ми това време не виждам с какво може да ме задържи тази игра такъв дългосрочен период, но знаеш ли!?
Ще гледам да нямам повече претенции и недоволства към играта. Ще си пуцам в сянка и мълчание докато...-.-
Имам само една идея за събирането на реколтите, която ми се иска да споделя и може да драсна по някое време една тема.

Успех на всички с изскачащите , неизскачащите , сандъци , стръкчета и там каквото има
Забавлявайте се до колкото можете, а ако може и повече
за себе си мисля, че забавлението и въобще всички позитивни чувства, които би следвало да носи една игра, започват да отстъпват пред някои негативни такива.
Не напълно, но ми се струва, че пътеката - която лъкатуши между красивите и величествени дървета губейки се навътре в гората, превръщайки се в тънка криволичеща нишка - води на там!

 

Да такава тенденция се наблюдава все повече да стоят в сянка форума бавно ,но сигурно умира.Претенции и недоволство не можеш да си позволиш докато не направиш поне 5–6 години в играта да станеш утвърден лоялен играч и конкурентно способен.

 

О, не, DragsterFarm, играта си е за обикновения играч. Ако имаш предвид купувания комбайн - много дългогодишни играчи си карат без него, малко по-полека, но са си в играта. И за съжаление бг играчите не сме с възможностите на другите играещи нации, щото си наясно че немеца бълха го ухапала да даде 10 евро месечно за комбайн, нали? За другото няма смисъл да говоря, ясно е.
А за дългосрочния план - ами там всеки си решава дали това е неговата игра, или не е.

 

А, не - всички сме обикновени играчи и всички сме тръгнали от нищото, и всеки е стигнал донякъде (според желание, възможности, вложени средства и много други фактори и обстоятелства). Лично аз пари за играта вече не давам, имам изпратени няколко SMS-а преди доста време, после реших, че не си струва. Гледам да не се ядосвам на бъговете, играя наистина за развлечение, нямам големи амбиции, не гоня срокове, но с течение на времето и напредването по нивата наистина по-лесно се изпълняват куести и евенти, просто са нужни ресурси, които се трупат през годините. Зор обаче не си давам!

Накъде ще те отведе твоята пътечка, само времето ще покаже

Струва ми се, че не си права, .water., претенции и недоволство винаги можеш (и трябва) да изкажеш, важен е обаче и начинът по който го правиш, за да те разбрат правилно

 

Всички хора са обикновени, дори и гениалните или богатите, всеки след като хапне ходи до тоалетна нали... диша, дриска, умира...
Никакво отчаяние мой човек, кво'т докопаме от играта добре, каквото не можем, здраве да е... Просто така е устроена политиката на играта, пък и в живота, хитро да се върти около никога умиращото желание на човек да има всичко. И ако не може в реалния живот, то поне в една игра. Или както Джеръм К. Джером е описал с нужното чувство ирония, човешката нужда от елементарен катализатор за подобряване на черните емисии в главата ни. Било дори под формата на една добра вечеря. Прочети брат, и надявам се и ти да се посмееш от сърце и разсееш позитивно.

"Хубавата вечеря пробужда всичко най-добро, което се крие у човека. Благодарение на нейното благотворно въздействие, затворените и мрачните стават общителни и приказливи. Хапливите и надути типове, които се разхождат през целия ден с такъв израз на лицето, сякаш се хранят с оцет и английска сол, след вечерята грейват от усмивки, проявяват склонност да милват малките деца по главата и намекват — наистина съвсем неопределено — за шест пенсова монета. Сериозните млади хора се съживяват и стават сдържано весели, а мустакатите млади сноби забравят да се държат надуто и стават по-приветливи към околните.
След вечерята аз винаги ставам сантиментален. Единствено след вечеря съм способен да оценя истинската стойност на един любовен роман например. Когато героят, едва сдържащ риданията си, я притиска до сърцето си в последна безумна прегръдка, на мен ми става така тъжно, сякаш, раздавайки картите за вист, на себе си съм си дал само две точки. А когато героинята в края на краищата умира, аз се заливам от сълзи. Ако прочета такава една история сутрин, сигурно само ще се усмихна иронично. Храносмилането, или по-точно лошото храносмилане, оказва необикновено въздействие на сърцето. Когато имам намерение да напиша нещо много трогателно — искам да кажа, когато имам намерение да се опитам да напиша нещо трогателно, — изяждам един час преди това пълна чиния препечени кифли с масло. Седнал после пред писмената си маса, аз изпитвам силна меланхолия. Представям си любовници с разбити сърца, които се разделят завинаги пред градинската врата край безлюден път, а около тях все повече се сгъстява печалният мрак и само далечното подрънкване на хлопка, окачена на врата на някоя овца, нарушава наситената с тъга тишина. Виждам немощни старци, които съзерцават увехнали цветя, докато погледът им се замъгли от сълзи. Мяркат ми се нежни млади момичета, които се взират през отворените прозорци в очакване, но „той все не идва“, а безрадостните години се изнизват една след друга и слънчево русите коси сивеят и редеят все повече и повече. Децата, които те някога са били, са станали възрастни мъже и жени със свои собствени грижи. Връстниците, с които са лудували на младини, лежат безмълвни под полюшваната от вятъра трева. А те все чакат и се взират, докато не се промъкнат и не ги обкръжат плътно зловещите сенки на неведомата вечна нощ и светът е неговите дребни тревоги и пълнения не се изгуби от измъчените им очи.
Виждам посинели трупове, подхвърляни от разпенени вълни, смъртни ложета, потопени в горчиви сълзи, гробове в безлюдни пустини. Чувам сърцераздирателни вопли на жени, жални стонове на малки деца, мъчителни изхлипвания на силни мъже. И всичко това се дължи само на препечените кифли. Овнешката пържола и чаша шампанско не са в състояние да ми внушат нито една меланхолична мисъл.
Пълният стомах е мощна опора за поезията. Нито едно преживяване не може да възникне на гладно сърце. Ние нямаме нито време, нито желание да се занимаваме с нечия въображаема скръб, преди да сме се отървали от собствените си действителни страдания. Не можем да въздишаме над мъртви птиченца, когато съдебният пристав описва имуществото ни, и никак не ни вълнува дали е топла, студена или просто хладна усмивката на любимата, когато си блъскаме главата откъде да намерим един шилинг."

 

Просто още няма начин да си в играта,примерно от няколко месеца или година и да си стигнал постиженията на играчи които са от 5-6 години в играта.Най важното е желанието,после постоянство,труд и естествено не на последно място,ако имаш излишни финанси да закупуваш това и онова си е голямо улеснение и доста по лесно и бързо се изкачваш на горе.Но както и други колеги по горе споделиха,това с даването на реални пари,не е особено популярно в България,но всеки сам си преценя възможностите.Аз от личен опит мога да кажа,че в началото на всеки е било трудно,дори всички по стари играчи могат да потвърдят,че за нас беше мнооого по трудно в началото,нива се вдигаха изключително бавно,цъкалки за ТО???? Смешна работа,това да имаш такава дето дава 80-100 ТО си беше богатство.Та имали желание има и начин.

 

то цъкале даващо 30 то си беше голяма работа

 

И се радвахме на малиновите храстчета, дето дават май пени .
В началото помня, че продавах царевица за 0,74 мп и бях доволна.
А като играех Ноевия ковчег един път пари за разрушаване на полета/обори/дървета, после за самите обори, които след това не оставаха в менюто.
Дъждът, прецакващ продукцията и т.н.

П.П. Цената на торта този път може и да мине хилядарката .

 

Ееее,спомени,спомени Кво ли знае сегашната младеж.М/у другото аз в инвентара си все още имам 2 малинови храста,даващи ЦЕЛИ 2 МП

 

Отваряй тема за обучение,мен ще ме сложиш старши инструктор особено в частта с супер торта ,секвойте и харитата

 

2-3 евента на година и то таман да береш та завалиу моя акаунт има пуснат само 1 смс и то го пусна лудата албена, ма кво гонеше фъркато не помня

 

ох не ще се пръсна от смях.Седи седи и все на инструктаж го избива с началнически разпоредби

 

и лудото са появи

 

хахах........................

 

незнам за какво е било.Но аз и за мойта ферма май имам един смс само и то ко не ме лъже паметта е за един евент с едни нарциси. Май само при поляците беше.Няколко нарциса не ми стигаха та пуснах смс и накрая решиха та пуснаха евента за всички кой до къде е успял и от там си продължи после ме хвана яд за смс-а.

Е лудо денонощно копане беше.Тази тръпка и сили вече нямам.

Сега този евент още не съм отикала всички разни да взема голям мързел.