Да си разказваме вицове

Тук всеки може да разкаже любим виц и да развесели останалите съфорумци.

Стара и позната за всички тема, ще се радваме ако бъде продължена.​

Ето и първия :

"Снощи излязох с приятелки на "банкет". Казах на мъжа ми че ще се прибера точно в 12.00. Но беше много забавно с питиета, танци, още питиета. Забравих за часа. Оказа се че се прибрах в 3.00 сутринта напълно пияна. На влизане в къщи часовника с кукувицата изкука 3 пъти. Като си дадох сметка, че мъжа ми ще се събуди от кукането изкуках с всички сили още девет пъти. Останах толкова доволна и горда от себе си от гениалната идея, за да избегна караниците с мъжа ми. Заспах спокойно мислейки колко интелигентна и умна съм. На сутринта мъжа ми ме попита в колко съм се прибрала и аз му казах в 12.00 както му бях обещала. Помислих си "спасена съм"...след което той каза....-между другото трябва да сменим часовника с кукувицата. -Така ли - казах аз трепереща...- и защо любов моя?... - Ами снощи не знам защо изкука три пъти и извика "ебаси майката" и изкука още четири, повърна в коридора, изкука още три пъти, спука се от смях и пак изкука, излезе тичайки, настъпи котката и счупи масата в салона, легна до мен изкука още един път, пръдна и заспа!"

 

​

 

Ето още една забавна тема и няма как да я пропусна

Катаджия спира един пиян шофьор и пита:
-Добър вечер, пили ли сте?
Пияният отговаря:
-Нне, не съм, на вас ли да поръчам?....
....................

-Да ти гледам на ръка?!!
-Давай бабке, казвай какво виждаш...
-Виждааам смърт....Ще умре тъща ти...
-Туй го знам, ти по-добре виж мене ще ме хванат ли?..........
....................

В сладкарницата:
- Здравейте, бих искал свещички за тортата на жена ми!
- Колко броя?
-Ами трийсет, както винаги!
....................
Въпрос:Кое е общото между един 60 годишен мъж и вълка?
Отговор: През деня гонят Червената шапчица, а вечерта ядат бабата....
...................

Вече реших, развеждам се! То не се издържа, всяка вечер да митка по баровете, омъжена жена, да се прибира по малките часове... Така не се сплотява едно семейство... Омръзна ми да ме търси....


........
и други...

 

- Сега, когато сме женени, можеш да ми кажеш с колко мъже си била?
- Не, няма, ще ми се сърдиш.
- Не, няма.
- Добре - девет.
- В смисъл - аз съм деветия ли мило?
- Не, ти си четвъртия.

И това много ми се хареса:

 

Малко смешни картинки


- Какво каза снощи баща ти като разбра, че си му потрошил колата?
- Да пропусна ли псувните?
- Да!
- Ами нищо не каза...

**************

Урок по химия. Учителката:
- Мария, какъв е цветът на твоя разтвор?
- Червен.
- Правилно. Седни, отличен 6.
- Катя, а при теб?
- Оранжев.
- Не е точно така. Много добър 5, седни.
- Валери, цветът на твоя разтвор?
- Черен.
- Двойка. Кла-а-ас! Залегни!!!!
...

***************

 

https://www.facebook.com/video.php?v=1510087165889525

 

Пустиня. Изтощен турист се лута, вече накрая на силите си.
Среща местен и пита:
- Извинете, къде наблизо има оазис, вода, сянка?
Местният отговаря спокойно:
- Вървите направо, все направо и следващия петък завивате надясно...

****************

Гробар сваля момиче:
- Искаш ли да те повозим, ма?
- Ти луд ли си, бе?! С катафалка ще ме вози…
- А ма, Оууууууу… ‘ората умират, да се возат у катафалка...

****************

Първа ракия:
-Абе, защо ме доведе тука? Знаеш че не слушам чалга ..
Четвърта ракия:
- Айде всички заедно зaнгър, зангър ...

***************

 

Изследователски кораб плавал вече един месец е в открито море. Екипажът бавно започнал да се пропива. Капитанът решил да спре това и събрал целия екипаж в заседателната зала:
- Във връзка със случаите на пиянство, нареждам всичките бутилки водка - зад борда.
Настъпила пълна тишина. Изведнъж отзад се чул глас:
- И така, както каза капитанът, изхвърлете всичките бутилки водка зад борда!
Веднага се чул възмутителен отговор:
- А вие, водолазите, нямате право на дума!

------------------------------------------------------------------------------------
Тъмна нощ. Селска къща. На вратата се почукало.
- Трябват ли ви дърва?
- Не, благодаря.
На сутринта дървата ги нямало

 

Когато си умрял,
не знаеш и не виждаш,
тези покрай теб, колко много страдат.
Страдат по същия начин и, когато си прост!!!

 

БИСЕРИ И ЛАФОВЕ ОТ ПОЛИЦЕЙСКИ ДОКЛАДИ

“След обиска на спиртоварната на цар Киро аз и сержант Георгиев по никакъв начин не можехме да открием входната врата. Когато сержант Георгиев се измори и заспа в тоалетната, аз все пак открих вратата. Но виж – защо съм я донесъл в участъка – не помня…”

*****
“… Убитият почина от кръвозагуба на пулса…”

*****

“… Ударът е нанесен с тежък тъп предмет, най-вероятно с джиесем марка “Ericsson”…”

*****

“…В началото обвиняемият упорито мълчеше, а след това неочаквано започна да отрича всичките си показания…”

*****

“…Връщайки се от командировка, гражданинът Драганов открил съседа гол в банята си, след което се опитал да сложи край на живота му посредством фалшиво самоубийство…”

*****

“…Докато обискирахме жилището му, гражданинът Х. излезе на балкона и шумно затвори вратата. На мен ми се стори, че се опитва да избяга и – без да губя време – скочих отгоре му да го задържа. А за това, че живее на шестия етаж – съвсем забравих…”

*****

“…Задържаният беше ранен в дясното полуг*зие…”

*****

“…Задържаният Йорданов искал от продавачката водка и други сексуални удоволствия…”

*****

“…Задържаният търговец Иванов ударил пенсионерът Стоянов с парче месо през лицето, в резултат от което извадил от устата на пенсионера изкуствените му челюсти – впити до кокал в месото…”

*****

“…и накрая дълго блъскаше с глава по обувките на разпитващия го сержант…”

 

Двама строители санират сграда в столицата.Единия пита другия:

-Кво рече "туп"бе?
-Е,падна ми ватенката.
-Що рече толкоз силно "туп" ,бре?
-Оти и аз бях в нея!

 

Така известната история за Червената шапчица, разказана на латински:
Lupus: – Quo vadis, Vulva hypnotika?
Capela Rubra: – Ego non sum Vulva hypnotika, ego sum Capela Rubra...
Lupus: – Si tu es Capela Rubra, que est tua capela?
Capela Rubra: – O, qua sum Vulva hypnotika!

 

Класът на Иванчо...
Учителката: - Деца, разкажете случка, в която всички думи да започват с буквата м!
Марийка: -Москва, май, манифестация. Майор Марин Маринов манифестира.
Петърчо: - Маями, мараня. Майор Марин Маринов мори мафията.
Иванчо: - Малайзия, миндер. Мръсен ман*ф морно мърмори -Машалла, майор Марин Маринов!

 

Някъде из северозападните територии:

РИСТО ЦОЦИН

Когато в този душен и горещ следобед на 17.09.1993 година, Ристо Цоцин погледна часовника си, видя че вече е 17:40, като не без задоволство установи, че освен от радост, пие и от сабале. В кръчмата освен него и кръчмаря Гори Шмиргела, имаше само няколко мухи.Eдна от тях от половин час се опитваше да се пързаля по потното му чело. Не подозираше, че и остават няколко минути живот. Загина в 17:43 от навит на руло в-к „Фермер”.

Ристо си беше запазил зареда на Селския казан за полунощ. Малко се притесняваше от това, че казана е точно до гробищата, но мисълта за „двата 150 литрови бидоня с матрЯл” отнесе тези неприятни суеверия. Гошо Винарката, местният пияница и казанджия, който беше точен като междуселски рейс и стабилен като изгнил вратник, осторожно го бе предупредил по телефоня:
„А у дванаасе часо, не си на казаня, а съм та е..л у гъзо! Биам кючо и ич тамън ми неъ зор за тебе, ако ще а ти изгори дробо за пиенье”.
Ристо записа поредната си вересия у тефтера на Гори Шмиргело. Беше доволен и от нещо друго. Всеки път като влизаше в кръчмата, викаше на Гори:
-Гориии, къде одиш бе, пус пустиняк запустел? Да ти едем дроба, чедо на пустинята!
-Да ми едеш х..я! – с досада му отвръщаше всеки път кръчмаря.

Тази сутрин се Ристо Цоцин са олете с думите:
- Гориии, да ти едем х..я! А сега да видим кво ше ми кааш, да та ебем у глисто спиртосан!
Гори Шмиргела бе изумен, наистина не каза нищо, а този ден Цоцин беше морален победител от тяхната ежедневна научна дискусия. Излезе от кръчмата и се сети за жена си. Беше у София при сестра си, къде беше по-врътоглава и от нея. Отиде да си оперира разширените вени, немаше да а има един месец. Ма ако ше и повече да а немаше, въобще, ама ич тамън му не беше зор. Пенка Цоцина беше станала колко един комбайн, вече му не требваше за нищо. Само одеше и пупняше по него. Когато я изпрати на влака за София, тя въобще не подозираше, че мъжа и вече е поръчал “два чувая захар” у гастрономчето на Цако Вересията, както и че всичките и компоти щеха да минат вторична ферментация. Врътоглава жена, сека годин съсипваше сумати плод за тиа компоте, дека и она ги не едеше… както и да е.

В 23:30 вече беше упрегнал дъртата си магаричка Бубка. Беше я кръстила на Сергей Бубка, великият състезател по овчарски скок. Когато беше малко безименно магаренце, Ристо Цоцин беше докарал един нерез да му заплоди свинята Дочка, да ама Дочка са загньете поди коша, тама мъжкаро немаше къ да а докачи и са фръли къде магаренцето. Завалишкото, прерипна мрежата от стра. И си рипна право на името – Бубка.
Точно в полунощ паркира пред казаня. Улете се онътре. Гошо Винарката едеше шпек салам, варени яица, сиренье и прътени чушки, като с блажната си ръка внимателно прелистваше в-к „Чук-Чук”. Погледна го бегло и продума:

- Ей, пияницо! Точен си като запрел будилник. Я да си дочетем веснику, устаам ти кючо и ти цела нощ вари, сабале да го остаиш, на ония пустиняк жена ми. Я съм командировка у едно друго село, праим нги нов казан.
След тези подробни указания, Ристо Цоцин зареди казаня и зачека ония да си пойде. Гошо стана, уригна съ, пръдна и си изпука сички кокалчета на ръцете. Остаи му кюча и си пойде. Ристо Цоцин беше добре запознат с цялата технология на варене на ракия. Зареди постояен, но не много силен огън, с цел да получи постоянна струя ракия. Все още беше много рано, когато дочу каручка, минаваща по пътя зад гробището. Шанко Шарения /сериозен циганин със сериозна екзема, донесла прозвището му/ и жена му Рама Шавливата отиваха да крадат дърва. Прокле ги мислено, когато погледа му попадна въру черния дъждобран на Гошо Винарката. Тогава коварна мисъл изникна за секунди пред очите му и се превърна в план за действие…
Каручката тъкмо излизаше от една падинка, когато двамата роми се вцепениха от ужас. Пред очите им стоеше циганският дявол Ом-Баба и препречваше пътя.....

- Я съм ОмБаба, циганския гявол. Сеги ше рапнем некой от вазе, да видим що краднете от дръвата на гробището. Тава гробище а мое, дръвата и они. – прогърмя гробовен глас.

- А леле майкоооооо, призНак! - изпище Шанко и като истински мъж побегна и остай Рама у каруцата.

- ОмБаба, сичко че праим кво казваш, само ма не трепи! Доволен че оставаш, пари нема да даваш…


След 30 минути Ристо Цоцин тичаше на свински тръс през гробището, та да не упущи пръвата струя рикия. Скри дъждобрана под миндера, при в-к „Чук-Чук”. Малко по късно се улете у казана Рама, разчорлена, разкопчана, изпооскубана … но некак си и малко доволна.

- Бате Ристоооооо, алеле майкоооооо! Срещал ни а с ония моя Шарения, ОмБаба! Него го а заплашвал, мене ма а изнасилвал! Къ ли не ма а врътел, къде ли не ми а бръникал, дека ли го неа завирал! Дай малко водица да пинем, че ми а солено. И да са измивам малко, че не приличам на ора.

Ристо Цоцин и помогна да се приведе във вид и остана още по-доволен от свършената работа. Беще сгодна циганчица.

- Бате Ристоооооо, те тава а човек като тебе! Не а като моя смръдел циганин, къде избега, та мене ма рапнаа и зарди него. Ако требва дупе да давам, да са отблагородявам.

-Нема нужда, сега съм зает с казаня - отговори Ристо.

-Днеска си зает, утре не си. А си ма викал, а не съм питала за кво. Да знааш. Имам длъг да чистим къде тебе. Сичко убаво, довиждане! – каза на излизане Рама.

… и тогава потече втората струя на живота за Ристо Цоцин. Течеше като олио в едно каче, обогатяваше хладният нощен въздух с нежен аромат и изпълваше душата на Ристо с пърична радост. Първата струя на живота беше потекла по-рано и изглежда беше доставила радост на другиго…. Но само щурчетата знаеха тази история.

03.03.2011 година

 

Скъпи съпруже,
Пиша ти това писмо, за да ти кажа, че те напускам завинаги. Бях ти добра жена седем
години, но няма за какво да ти го доказвам. Последните две седмици бяха истински ад. Шефът
ти ми се обади, за да ми каже, че си напуснал работа днес и това беше последната капка,
която преля чашата на търпението. Миналата седмица ти се прибра и не забеляза, че съм си
остригала главата и изрязала ноктите, че съм сготвила любимото ти ястие и дори, че бях
облякла чисто нов халат.
Като се прибра, яде две минути и отиде право да спиш, след като изгледа мача. Не ми каза,
че ме обичаш, не ме докосна или каквото и да е. Или ми изневеряваш или не ме обичаш
повече, каквото и да е, напускам те.
P.S. Ако се опитваш да ме откриеш, недей. С брат ти се местим заедно в друг град.

Пожелавам ти страхотен живот Бившата ти съпруга



****************

Писмо на съпруга:
Скъпа бивша съпруго,
Нищо не може да направи деня ми толкова страхотен колкото писмото, което ми изпрати. Вярно
е, че бяхме женени седем години, макар че добра жена е далече от това, което ти беше.
Гледам спортни програми прекалено много, за да избегна постоянното ти натякване. За
съжаление това не дава резултат. Забелязах кога си острига косата миналата седмица и
първото нещо, което ми изникна в съзнанието беше: Изглеждаш точно като мъж. Майка ми ме е
учела да не казвам нищо лошо, ако не мога да кажа нищо хубаво. Когато ми сготви любимото
ядене сигурно си ме сбъркала с брат ми, защото аз спрях да ям свинско преди седем години.
Легнах си веднага, когато ти си беше сложила новия халат, защото етикета с цената беше все
още на него. Молех се да е съвпадение, че брат ми бе поискал 50 долара назаем тази сутрин,
а цената на твоето халатче бе 49,99 долара!
Въпреки всичко това аз все още те обичам и мислех, че би могло да се получи между нас.
Така че, когато открих, че съм спечелил от лотарията 10 милиона долара, аз напуснах работа
и купих два билета за Ямайка. Но когато се прибрах вкъщи ти вече си бе тръгнала.
Предполагам че всичко си има причина. Надявам се, че ще имаш пълноценния живот, който
винаги си искала. Моят адвокат каза, че заради твоето писмо няма да получиш нищо от мен.
Така че проблемът си е твой!
P.S. Не знам дали съм ти казвал някога, но Карл, моят брат, се роди Карла! Надявам се, че
това не е проблем за теб.

 

Много, много се смях с тия двамата

 

ОБРАЗОВАТЕЛЕН КУРС ЗА МЪЖЕ . Тема: "Да стана интелигентен колкото жената" (т.е. да бъда перфектен)
Педагогическа цел: Образователен курс, който позволява на мъжете да развият тази част от мозъка си, за чието съществуване не подозират.

Модул 1 : Основни понятия / задължителен курс /
1. Да се науча да живея без мама (2000 часа)
2. Моята жена НЕ е моята майка (350 часа)
3. Да проумея, че футболът е просто един спорт, чеРоналдо е само един кретен (500 часа)
Модул 2 : Живот по двойки
1. Да имам деца без да ставам ревнив (50 часа)
2. Да престана да ругая, когато жена ми се среща със своите приятелки (500 часа)
3. Да преодолея синдрома на дистанционното управление (550 часа)
4. Да не пикая извън и по тоалетната чиния (100 часа плюс практически упражнения с видео)
5. Как да стигна до панера за мръсни дрехи без да се загубя (500 часа)
6. Как да преживея една настинка без да агонизирам .
Модул 3 : С вободно време
1. Да гладя бързо (една риза в рамките на два часа: практически упражнения)
2. Да храносмилам без да се оригвам, докато мия чиниите (практически упражнения)
Модул 4 : В кухнята
Ниво 1 (начинаещи): електроуредите:
ON включено
OFF изключено
Ниво 2 (напреднали): моята първа бърза супа без да прегоря тенджерата.

ТЕМИ ЗА ЗАДЪЛБОЧЕНО ОБУЧЕНИЕ
ТЕМА 1: Ютията като посредник между пералнята и гардероба
ТЕМА 2: Рисковете при напълването на формата за лед. (демонстрация с диапозитиви)
ТЕМА 3: Последно научно откритие: готвенето и изхвърлянето на боклука НЕ водят до импотентност.
(практика в лаборатория)
ТЕМА 4: Защо подаряването на цветя не е престъпление, въпреки че съм женен за нея.
ТЕМА 5: Тоалетната хартия: Дали рулото с тоалетна хартия се ражда в тоалетната?
(Обяснения върху темата за спонтанното зачеване )
ТЕМА 6: Как да зашия копчето на ризата без да се убода.
(Телемост с Харвардския университет )
ТЕМА7 : Приготвяне на багаж: Вродена некомпетентност или прогресивна умствена неспособност?
ТЕМА8 : Пералнята: тази странна непозната вкъщи.
ТЕМА 9 : Фундаменталните разлики между коша за мръснидрехи и пода.
(упражнения в лаборатория и музикотерапия)
ТЕМА 10: Мъжът на мястото до шофьора: Генетически възможно ли е да не коментирам и да не жестикулирам конвулсивно докато тя паркира?
ТЕМА 11 : Съдовете след закуска: могат ли сами да стигнат до мивката?
(директни упражнения с Дейвид Копърфийлд)
ТЕМА 1 2: Умствени упражнения с цел, когато ми се казва че нещо е в чекмеджето или гардероба, да не питам "кое чекмедже и кои гардероб ?"

 

сега е ред на мъжката част от аудиторията да протестира

 

Защо жените живеят по-дълго от мъжете http://pulptastic.com/this-is-why-w...l&utm_source=facebook.com&utm_campaign=buffer