Подаръци ще има за всички от сърце! - 3 част

Здравей, фермерю!

Първо да се представя - аз съм коледното духче на Фармерама и да си призная честно съм тъжно и разочаровано!!!

Разбирам, че работата на полето няма край, че животните и реколтата изискват всекидневни грижи, независимо от сезона, месеца или деня, НО все пак идва Коледа!
От няколко дни обикалям незабелязано фермата ти и нещата, които видях хич, ама хич не ми харесаха. Тук времето е спряло! Няма делник, няма празник! Работа, работа и пак работа…

Умърлушените животни страдат, защото коледното настроение се е изпарило, а искат да празнуват. Опитах няколко пъти с Коледна магия да върна празничното настроение и веднъж дори се получи, донякъде… Докато ти спеше оборът се оживи от трескава подготовка и планове за празника, но на сутринта твоята угрижена физиономия и кални, гумени ботуши успяха да развалят магията. Странно, до сега не ми се беше случвало, но явно натоварен с проблеми и задължения забравяш да се огледаш наоколо и да се усмихнеш. А колко хубаво ще бъде просто да оставиш всичко за момент и да направиш всички животни, в обора, щастливи.

Какво лошо има в това, например, г-ца Коко Шундел да приглади лъскавата си перушина и заедно, под ръка, с г-н Кукуриго Петльов да посетят люксозния ресторант в града, за празника?! Да се насладят на гурме смески и специални селекции изворни и планински води. Да потанцуват в интимна атмосфера и посрещнат празника заедно, гледайки се влюбено.
Или да сбъднеш мечтата на г-жа Карамел Му? Да посрещне празникът на градския площад с микрофон в ръка, изивявайки се като новата фолк дива на фермата. Не бъди егоист, това виме трябва да се види от всички! Не ограничавай амбициите й до фермерсия обор!
А г-жа Меей Козлева от кога бленува да посети екзотичен остров за празниците. Да потанцува с мини Бахамска поличка и венец цветя, впелетен в рогата й?
Да споменавам ли старият коцкар, г-н Мър Мяу, от кога иска да иде на екскурзия?
На кратко, всеки тук дава всичко от себе си, през цялата година, за да напълни плевнята ти. Сега е моментът да им се отблагодариш и да създадеш за тях един незабравим празник, наситен с емоции.

Задача

Скъпи, фермерю,
задачата ти е да създадеш картина, която да носи в себе си Коледния дух и да пресъздаде празника на животинките във фермата, само и единствено със стикерите в албума. Дали ще посетят изискан ресторант, празника на градския площад, снежно парти в задния двор, а защо не и слънчева коледа на екзотичен остров - решаваш ти. Направи снимка на страницата от албума си и я постави тук заедно с кратък текст към нея, за да ни разкажеш как е преминал празника. Също така, напише точният си ник в играта. Разкажи ни за преживяното, а аз ще ти се отблагодаря щедро, от името на всички жители на обора.



Условие

В задачата можете да участвате от 20.12 до 31.12. Творбите си поставяйте в тази тема.
След крайният срок специално жури ще гласува и ще награди участниците.

Награди​

1-во място:

• 1 домашен любимец - по избор
• 1 купон за помощна техника - 48 часа
• 1 рецепта по избор
• 4 парти билета
• 2 сандъка с инструменти XXL
• 1 бонус, по избор от следните
• 1 селектирано животно по избор, без последно ниво
• 1 производство, по-старо от 4 месеца (може розово или неоново)

2-ро място:

• 1 предмет по избор, като изключения правят:
  • с определен брой обирания;
  • създадени за наши партньори;
  • създадени за благотворителност;
  • от ТОП събития;
  • брандирани предмети;
  • от дневен бонус;
  • от колелото на късмета.
• 1 рецепта по избор
• 2 парти билета
• 2 сандъка с инструменти XXL
• 1 селектирано животно по избор, без последно ниво, по-старо от 4 месеца

За всички останали:

• 1 чатни

Впуснете въображението си в едно приключение, бъдете креативни и най-важното – не забравяйте, да се забавлявате!

​

 

Здравейте, искам да участвам в играта, но не мога да кача снимката, бихте ли ми обяснили как става?

 

Здравей,
Погледни тук е обяснено.https://board-bg.farmerama.com/index.php?threads/Как-да-качим-снимка-gif-във-форума.2434/

 

Сложих я снимката в поста да се вижда. Хубав ден.

 

Всеки от нас мечтае да се случват чудеса

Изпратено чатни.​

 

Изпратено чатни.​

 

Пухкав сняг се сипе леко над света,
бяла зимна вечер е дошла
къщички се гушат тихо под снега,
грее ярка коледна звезда.

Коледа е вън, чуй далечен звън,
приказна шейна бърза към гората,
весел звън ехти,еленчета летят,
Дядо Коледа при нас пристига.



диване сложи го

Изпратено чатни​

 

Измислете и кратка история към картинката

 

не вярвам да имаш против, че аз го ремонтирах, но не мога да остана безучастна към хубавото произведение

 

Коледа идва, погледнете
и мотиките за малко оставете
чуйте, звън на коледни звънчета.
не, не са врабчета.
Прасенца, котенца, катерички,
всички да се съберем, всички,
Коледа да празнуваме и да се веселим,
че после работата ще удвоим,
в хамбара място мнооого има,
да се подготвим ний за люта зима.

ИД - 47254264
​

Изпратено чатни.​

 

Дядо Коледа, къде се бавиш
в тази бяла зимна нощ?
Гледай да не ме забравиш
да не дойдеш с празен кош.

Мило птиче от елхата
разпери крилца, хвръкни,
доведи го със шейната
през поля и планини.

Грей по-силно ти, звездичке,
ярко, ярко заблести –
от високата елхичка
пътя му насочвай ти.

Дядо Коледа, къде се бавиш,
нищо, че си доста стар,
бързай да не ме забравиш,
книжка искам – хубав дар.

Весела Коледа на всички фермери и на екипа на форума, мина още една година в която беше изпълнена с много работа, но сега е момента, на който можем всички да се насладим и да си прекараме прекрасно.

​

Изпратено чатни.​

 

​

 

Здравейте, коледни звънчета!

Ето този коледен дух чакахме! Всички толкова сте постарали и с усмивка разглеждам творбите ви.
Но заразена от Коледния дух съм пропуснала да ви помоля да си напишете точните никове в играта, за да може да изпращаме чатнито на всеки постнал на момента, с цел да не се натрупват на края.
Ще помоля всички участвали до сега да напишат никовете си (където искат да им бъде изпратено), а бъдещите участници да го добавят заедно с картинките си.
Ще го допълня и в условието на задачата.
Извинявам се за пропуска си!

 

хахах................ чак такава поетеса не съм за жалост, това е част от една коледна песничка малко я бутнах заради темата

 

Във гората,
край софрата
животинки се събрали
и хорце си заиграли.
Искри в оченцата блестят…
Кого ли чакат в този час?
Дядо Коледа!!!
Но той се бави… И за да мине времето, животинките започват да се учат да броят така:
Една вълшебна шейна е спряла във мрака.
Два елена пръхтят недоволно и чакат.
Три костенурки от три часа край тях се тревожат.
Четири пакета за лъвчетата забравили в чувала да сложат.
Пет въжета зайците отвързват и чувала преравят.
Шест списъка котките четат и пак проверяват.
Седем светулки им светят с фенери високо.
Осем бели мечета в снега ровят наоколо.
Девет телефона звънят ли звънят, не престават.
Десет пъти тюлените питат: "Дядо Коледа защо закъснява?"
Девет сови отвръщат: "Ало, все така става!".
Осем мечета намират пакетите в пряспата.
Седем хипопотама им ръкопляскат.
Шестте списъка лисицата ги е прибрала.
Пет слончета стегнали здраво чувала.
Четирите пакета при другите играчки са сложени.
Трите костенурки вече не са разтревожени.
Двата елена тропват със златни копита.
Една шейна с Дядо Коледа към Фармерама полита.
Ето го, пристига!
Ежко, Вълчо и Лисан
пред вратите чакат
със окичения дрян
да го суровакат!

Светли празници, фермерчета!
Здрави и честити бъдете!
kalin-ka

Изпратено чатни.​

 

Ник нейм или идентификационен номер ID?

 

Здравей,
Ако желаеш да не оставяш твоя никнейм,може да дадеш ИД.

 

samaila, ID 54272003

 

Откраднатите коледни подаръци
Наближаваше коледната нощ. Седмица преди празника обаче по нищо не личеше какво предстои. Животните си работеха осърдно, произвеждаха продукция, размножаваха се. Хамбарите се пръскаха от храна и плодове.
Една нощ, тъкмо два дни преди празника тихо заваля сняг. Всички животни, уморени от всекидневната рутинна работа, отдавна бяха заспали, и не разбраха за случилото се. На сутринта бяха много изненадани. Малките животинки - хамстери, мишлета и малчуганите се радваха на снега. Възрастните обаче не бяха доволни, понеже всичко бепе побеляло и не се виждаше къде започва полето, къде свършва пътят.
- Ако беше валяо още малко, щеше да ни затрупа живи.
Да се чудим, какво да правим. Тюхкаше се рожко, но реши, че от това пола няма и трябва да се захванат дружно да изринат снега.
Както си работеха, черната овца чу странен звън. Два крилати елена прелетях ниско и се отправиха в посока към изгряващата луна.
- Божее, пораво си акзват хората че е вредно да се работи. От толкова труд ми се привиждат глупости. Халюцинации.
Той разказа вечерта на животните за случилото се.
- Спокойно - оспокои го старата котка - и аз чух звънчетата. Явно са съгледващи от свитата елени на дядо Коледа. Проверяват дали навсякъде се е разпрострял коледният дух и дали всички с абили послушни.
- Ми тогава, рече Рожко да лягаме да спим, че работата край няма, трябва да украсяваме фермата, д априготвм лакомства. Няма време, а работата се трупа ли, трупа.

***
Няколко седмици преди празника превидливите родители бяха приготвили подаръчета за рожбите си, и ги бяха скрили в сламата в хамбара. Няма дамо дядо Коледа да се забавлява, а и за децата щеше да е добре. Колкото повече, толкова повече.
- Ти остани навън на пост и наглеждай двора и стопанските постройки. - Наперено рече белият кон на старото куче Шаро Мърморкото.
- Ама колибката ми е навън, нямам централно отпление, портата ми скърца, дограмата не струва. Къщурката ми дори няма комин, къде дядо Коледа ще ми спусне пдаръка?
- Ако искаш подарък - рече конят - стой на пост и си върши работата. Дядо Коледа и елените ми съглеждат наясякъде и ще те наградят за добрината ти. - и затръшна вратата на обора под носа на оправдаващото се куче.
- Само работа. Замърмори шаро. Денем пази нощем пази, няма делник, няма празник. Пази фермата, пази обора. Гони чуждите кучета, пропъждай безстопанствените животни,обикаляй нивите. Утре е Бъдни вечер, а те какво. Само работа, работа. Е бива ли така? Едва свясна колибка нямам. Я да си обирам аз крушите. Да отида някъде на топло, пък те да си се оправят тука. Притрябвали са ми. Неблагодарници!
И както си мърмореше, кучето си събра покъщнината - основно какали - в едно вързопче и обърна гръб на фермата.
****
Това което не знаеше обаче бе, че намерението му да си змаине бе чуто от крадливия енот Трътльо гъфкавите пръсти, който отдавна се навърташе около фермата и знаеше, че на тавана в тъмнитата в сеното родителите са скрили подаръци за малчуганите.
Тихо влезе, като замиташе с опашка следните си. отиде до тавана където запали малка свещица, понеже светлината на лунния сърб не стигаше. Таванът беше прашен и пълен с отдавна ненужни боклуци. Затова родителите бяха решили, че е най-доброто скривалище з аподаръците за празника.
- На малчуганите им е забранено да се качват горе. Има изгнили дъски, може да продънят покрива, прашно е, а и страховито.
Старата котарана по време на Хелуин беше наплашила дечицата, че там се намират костите на две непослучни зайчета, качили се да си крият морковите и повече не се завърнали.
Трътльо знаеше от сигурен източник - мравката Тобиас, че дорителите са скрили подаръци за децата. Тобиас мразеше фермата и всичките й обитатаели, понеже кой по невнимание, кой нарочно - бяха изпотмачкали почти всичките му роднини. И търсеше подходящ момент да си отмъсти. Но какво можеше да стори една млка мравчица на цяла ферма? И когато случайно разбра з аплана на Трътльо д аразвали празника - той обичаше да си говори сам със себе си, смяташе че е най-изтънчето да си говориш сам, винаги се съгласяваше със себе си- Реши д ау предложи услугите си.
Освен това, Тобиас беше наясно че ако не помогне, Трътльп нямаше да свърши нищо, понеже беше най-нескопосания крадец в историята. Братята му, известните Безжалостни Крадливковци, го бяха зиритали, след като продавли няколко големи обира. Затова Трътльо реши да се отдаде на соло кариера.

***
Дойде сутинта. Животните се заеха с тоалетите си, търсиха си най-хуабвите бижуа и се редиха на опашка пред дома на г-жа Нана Хамстерката -м естната фризьорка.
Белият кон забеляза че Шаро го няма. - Сигурн е задямал в някоя хрлаупа. Или е затънал в някоя пряспа. И си се отправи по конски задачи.
Неусетно приготовленията приключиха.
Мама Коза, Мама крава и Мама патица се качиха на атвана, за да започнат да свалят пдоаръците и д аги подредят на по-удобно място.
Изведнуж цялата ферма се разтреше от ужасяващ вик.
- Арг-хр. Леле-Мале.
Беляит кон се отправи по посока на писъка.
Госпожа Овца лежеше в несвяст, мама Коза с еопитваше да я свести, катом й вееше с пера на госпожа кокошка, която се държеше за трътката и обикаляше в кръг.
- Как можа да ми откъснеш хуабвите перца. И то сега в този студ. Да настина ли искаш?
След малко се събраха още животинки.
Дойде и инспектор Мишков, който обичаше да разгадава мистерии.
- Така така. Рече той. Вземете с еуспокойте малко и да видим какво става.
- Ми такова, започна да обяснява мама Кокошка. Такова. Ко-ко-ко. - Малко се разсея, понеже видя 2-3 зърна. Мама овца беше първа, Мушна се в сеното, където държим подаръците за малчуганите и извика.
- Да да, тъй си беше. Потвърди мама Коза. Бях най отзад, но видях как пръсти назад от купата и се строполо с писък.
Инспектор Мишоков си подаде любопитното носле в купата със сено.
- Така така.
Другите животни се опитаха да надзърнат в купата, но белият Кон не им даде.
- Да оставим иснпектора да ни кажа какво става.
- Ами с две прости думи, скъпи животни - подаръците ги няма.
Като гледам големината на купата са били доста....
- 232 . Ко-к-оо, ко вметна разсеяно мама Кокошка. 232. За всяко мъниче по 1 подаръче.
- Най много за децата на госпожа зайка - кисело рече госпожа прилеп - която тъкмо се прозяваше.- Не можете ли малко по - тихо? Някои се опиваме да спим.
Инспектор Мишоков извади голямата си лупа.
- Голяма е почти колкото главата му. - захилиха се морските свинчета.
Започна да оглежда местопрестъплението. Нищо.
- Явно крадеца е доста хитър, замитал е следите си с опашка.
- Лисицата, лисицата - развиакаха се пауните. Тя има дълга опака, тя е крадецът.
- Нищо не съм направила - вдигна рамене госпожа Лисана, която тъкмо се облизваше и хвърляше погледи ту на мама Патица, ту на мама Кокошка. С господин Лисан в момента сме на потсна диета. Ядем само круши, мед и трънки, които вземаме от баба Меца. Не съм припарвала до фермата. А и да не съм луда в тоя сняг да си цапам мелкото кожухче. Умряла съм за подаръците ви! - и се врътна, та си замина.
- Най - добре, да напуснем местопрестъплението - рече белият Кон, тук явно друго няма да научим.
- Съгласен съм - добави инспектор Мишков и всички животни излязоха на двора. - А някой да знае къде е Шаро? Попита Мишоков.
- Сигурно спи в някоя хралупа. - каза белият Кон. Или го е затрупала някоя пряспа.
- М-да, м-да, замърмори си под мустак инспектор Мишоков. Колко интересно.
Повъртя се малко насам-натам, огледа отвън и отвътре къщуркат и важно рече:
- Шаро не е тук.
- как да не е тук? Попита мама Гъска.
- Еми ей така - не е тук. Събрал си е нещата и е заминал. Ако съдя по стъпките - на Бахамарама. Вероятно му е писнало от студа и тежката работа.
- И крадеца се е възпозлвал от отцътствието му. - Победоносно каза белият Кон. Значи Шаро е в комбина с престъпника. Помогнал му е и сега си делят плачката на топло и приятно.
- Хм,Хм. Натърти прокашляйки се Миоков. Кой е инспекторът тука? Аз или ти?
- Ти. каза виновно белият кон и ушите му клюмнаха.
****
В това време Шаро, който наистина беше на Бахамарама, си пийваше кокосово-мангови коктейли, излежаваше се на плажа, гледаше залеза и си мислеше.
- Ей - това е живота - Няма работа, няма студ и сняг, няма продънена кщичка.

Обае ги няма и приятелите ми. Мислеше си Шаро. А и идва коледа. Тук е хуабво и топло, но освен пиратския капитан Маймунан не познаваше никого.
Маймунан си закоапваше съкровището, но понеже беше най-мнителният пират на света, го изравяше и закопаваше отново и отново.
Така с пристигането си на острова, Шаро падна е една от дупките на Маймунан.
Капитанът го извади и му предложи работа - извън сезона на съкровищата да пази богатствто му, а по време на лова за съкровища да стане Морско куче.- При последните се изсмя, понеже обичаше играта на думи.
Шаро напълно сериозно обмисляше плюсовете и минусите на пиратско-островният живот, когато долетя едно колибри. То разказа на обитателите на Острова какво става във Фермата и как инспектор Мишоков и останалите търсят Шаро и изчезналите подаръци.
- Край - реши Шаро. Ще се върна. Студ не студ - приятели ми са в беда и имат нужда от моята помощ.

Изпратено чатни.​

 

Здравейте
Ще те помоля KARAKONJO да напишеш и точния си ник в играта, защото си го пропуснал в приказката си
Благодаря!